За някои неща съм съгласен. Неграмотността е крещяща. Президентът Росен Плевнелиев така и не се научи, че се казва конкурентоспособност. За другите да не говорим. В парламента единствено Лютви Местан е завидно грамотен, но се изразява като сноб и сам се прави за посмешище.

А журналистите са такива, защото са събирани от кол и въже. Виж, че има хиляди новинарски сайтове и телевизии. Да не мислиш, че в България се печели толкова много от това? Всичките са направени за манипулиране на стадото, чрез създаване на плътна информационна пелена, която да облъчва народа с това, с което прецени властващата в България престъпна върхушка. Собствениците на всичките вестници, сайтове и телевизии са макс. 3-ма души. Няколко крупни собственици на медии изкараха Великобритания от Европейския съюз с повтаряне на едни и същи лъжи по техните медии - прави си сметка в България какво е. В Русия пък е страшно, те там даже направо убиват истинските журналисти. В България само ги заплашват, свалят ги от ефир и им чупят автомобилите. Единствените истински журналисти от висок ранг в България са Цветанка Ризова и Люба Кулезич. Такива евтинджоси-измекяри като Антон Хекимян и Светослав Иванов с лопата да ги ринеш. Миролюба Бенатова има няколко изключително стойностни проекта и се е случвало да показва неща, които не са угодни на властта. Все пак е слаба ракия и е част от медийната машина, която обслужва силните на деня.

Обаче статията, към която съм дал връзка, е доста убедителна, че това с пълния член трябва да се направи като дублетна форма и да го използваш когато ти прецениш - като поетите. Пълният член няма никаква реална функция в езика ни и кажи-речи може да се брои за дефект. И без него може да се разбере кое е подлогът, пък и няма пълен член за женски и среден род. Друг е въпросът, че Христо Тамарин колкото и да е прав, гледа нещата само през своята страна на призмата. Хората с умствен потенциал да се възползват от един български език, създаден за поети, сещай се какъв процент са. Повечето хора нямат и време за това, така че имат нужда от ясни правила за следване.

Българският език определено трябва да се промени, което включва и връщане на някои стари граматически правила, които имат значима семантична стойност.