|
Както си лежах на една кълка на терасата и се изпичах на слънце, се сетих, че не съм разказвала как живях шест месеца в Швейцария. Не съм ви разказвала, защото съм сигурна, че ще кажете Е, как така Вида дето не излиза от къщи и трудно свиква с нова чаша за кафе, ще отиде чак в Швейцария. Ами ей така. Това се случи преди 30 години, когато бях на 23 и не бях още омъжена с деца.
Случи се така, че моята съседка от Пловдив, която после отиде да работи в Щвейцария, имаше нужда от детегледачка за внучето си. Снаха й беше изпаднала в тежка следродилна депресия и трябваше някой спешно да поеме бебе на шест дни, директно от родилния дом. Аз тъкмо бях завършила полувисшия институт за медицински сестри, специалност детска сестра и си търсех работа.
И така, попаднах в малко швейцарско село, близо до голям град.
През тези шест месеца осъзнах три неща. Че по-хубаво от България няма. Че каквото си мечтая, се сбъдва. Че не трябва да се омъжа на всяка цена, но ако го направя, непременно трябва да се омъжа за българин и за никакъв друг. Че човек трябва не само да знае с какво иска да се занимава, но и да си представя къде го прави, с кой го прави и как. То май станаха повече от три ,но ще ги броим за три, понеже вече съм написала заглавието-триалогия.
Къщите бях с островърхи наклонени покриви, някои от тях модерни, но повечето от тях запазени от преди 100 години, имаше много каменни къщи с покриви от плочи и дори със сламени покриви. Сламени, но направени по такава перфектна технология, че вътре си е чистичко, хубаво и въобще навсякъде беше сякаш току-що преметено. Редактирано от vida1929 на 26.06.17 16:14.
|
Триалогия на видоанализата
