В бедни и мафиотски държави е така. Единствената богата държава, в която се гърбят като ненормални е Япония. Там не използват чужди мозъци и чужда работна ръка, поради което се налага да работят повече за да компенсират това. Японците държат етносът им да кове величието си сам, докато в другите държави използват мангали от Индия за акъл, както и прошляци от други държави за аутсорсинг и евтина работна ръка, пък те да мързелуват. Даже в Норвегия работният им ден е 6 часа, но те там са друга бира. Нали печелят от нефт. Пък и северните народи в Европа са путки и нямат чест като японците, макар че националистическата доктрина на Япония е малко крайна и навлиза в полето на глупостта.

Аз обичам да работя, защото абсолютно всичките ми роднини са откачени работохолици и са ми набили този модел на подражание от дете. То не зависи от мен - поведението, с което са те облъчвали постоянно като дете, ти дамгосва мозъка и не можеш да се промениш. Винаги искам да правя нещо, дори да е безсмислено, като например прекалено чистене вкъщи и други постоянни подобрения, които в крайна сметка нямат значение. Най мразя мои работодатели да се тутат и офлянкват, като ме оставят без работа така. Плюсът на работохолизма е, че понякога имаш пари. Ама то аз и да имам, не си позволявам удоволствия. 'Баси тъпия живот. Тия дето са милиардери от разни спекулации на финансовите пазари и т.н. май са по-добре.