|
Тема |
Re: Психология на изневярата. [re: echr] |
|
Автор |
Nonconformist (Сдържан) |
|
Публикувано | 21.04.17 14:50 |
|
|
Е,поне дойде ли ти акъла в главата?Моят баща така и не му дойде акъла в главата.Умори майка ми от нерви с изневерите си.Може би и затова толкова емоционално преживявам такива ситуации,и наблюдавайки ги тези кошмари от миналото ми у другите.
Лошият безпътен алкохолишки живот на баща ми ,пълен с изневери ..изигра много положителна роля в моят живот.
Аз никога няма да бъда като него.Как може да спите с чиста съвест незнам?
Един единствен флирт съм имал навремето на пияно,като не съм изневерил изобщо на жена ми физически,и пак цял живот ме гризе съвестта на моменти.
А като знам баща си,незнам как изобщо спеше.
Той и затова гледаше да се упои сериозно с един литър ракия вечерно време в кръчмата,та да заглуши и матира съвестта явно.
Накрая обаче,в последната година преди смъртта си усещах колко съжалява за всичкото което причини на другите в живота си.
Но вече беше късно,бях превантивно настроен и аз.Както и той,и аз се научих да го обичам по мой си начин.
Понеже той така казваше,че по негов си начин ме обичал.Докато подаряваше доларите си от гурбет и купуваше подаръци на децата на курвите си.
Нямам никакви лоши чуства обаче към тях.Даже със сина на едната сме приятели по фейса,и даже сме пили и яли заедно на маса.И той ми е намеквал,че на моменти го е гнус от майка му.Както и азот баща ми.Макар вече баща ми и тя да не бяха заедно.И той и аз бяхме метъли.
И двамата с разбити сърца от родителите си явно.
Днес и той и аз имаме хубави семейства.
Нека бъде вашата воля!Редактирано от Nonconformist на 21.04.17 14:52.
|
| |
|
|
|