Защо пие Галя Бързашка / Взаимопомощ / Психоанализа и психотерапия

Аз ще ви разкажа как излъгах заради една алкохоличка. Излъгах длъжностно лице. Вие знаете колко уважавам държавата и институциите , и тази лъжа ми струваше голям компромис със съвестта.
Беше първата ми работа след като завърших гимназия на 18 години. С Галя Бързашка и Естел Никодимова работехме в една стая. Те бяха по-възрастни от мен и ги чувствах като мои по-големи сестри. Галя беше машинописка, аз -деловодител, а Естел Никодимова водеше пенсионните преписки и между впрочем да спомена, че това се случва по времето на комунизма, в старо държавно автостопанство.
Между Галя и Никодимова имаше някаква скрита неприязън, която избухваше на моменти в дразги от рода кой ми взе кламерника или защо ми преместихте папката с документи . Но тези спорове се забравяха и разбирателството се възстановяваше до поносимост. Докато един ден разсилният Бай Коце дойде и каза, аз и Галя да се явим при Директора. За какво ли пък ще ни вика Директора, с него си нямахме никаква работа. Аз бях озадачена, а Галя не беше на себе си и мълча през целия път -един нищо и никакъв коридор, който още помня с мириса на мръсни тоалетни . На моите опити да я заговоря и да чуя нейните предположения за какво ни викат, тя просто мълчеше, стиснала уста и навела поглед надолу.
Влязохме, директорът след като ни попита Как сте момичета и без да дочака отговора ни, направо почна да ни чете жалба срещу нас от нашата скъпа колежка Естел Никодимова, в която тя пише, че ние й пречим да си върши работата, защото по цял ден приказваме на висок глас( глупости на търкалета ), завзели сме цялата територия (то пък една територия -тясна мръсна канцелария с три бюра), а Галя Бързашка пие алкохол в работно време( това само е вярно).
След това Директорът ни попита вярно ли е всичко това, но тъй като Галя мълчеше като пукъл, трябваше да отговоря аз. Категорично отрекох трите обвинения и особено наблегнах на това, че никога не съм виждала Галя да пие нито в работно, нито в извънработно време.
Трябваше да излъжа. Ако бях казала истината, другарят Директор нямаше да ме разбере.
Галя държеше алкохол в шкафчето на бюрото си и изпиваше на екс по едно шишенце всеки ден, когато я викаха горе да предаде написаните материали. И понеже и аз ходех по същото време я виждах как я мъмрят за допуснатите грешки. Ако не беше пила, не можеше да се защити. Ако беше си глътнала дозата, успяваше да смънка едно -две изречения в своя защита, иначе -не, от нея не излизаше ни вопъл, ни стон, мълчеше като риба и не казваше нищо.
Излъгах Директора, защото и без това положението на Галя висеше на косъм. Държаха я по милост от години тъй като имаше три малки деца, разведена и със заболяване, не помня точно какво. Държаха я въпреки, че не можеше да се справя с работата- допускаше технически грешки, бавеше преписките по цели седмици, системно предаваше страници, заляти с кафе, което тя пиеше в огромни количества, за да не заспи на работното си място -политика на Партията за закрила на многодетните майки или каквото е там. И аз виждах това, и аз си мълчах, защото Галя беше тиха, свита женичка и не правеше на никой нищо лошо. Само дето беше лоша машинописка.
следва
ако не ме домързи