Грешиш много, като наслагваш върху думите ми някакви твои представи :)

Децата ми вече са големи, и са възпитени и отговорни хора. Умеят да организират рационално времето си, да си поставят цели и да ги постигат.

Винаги съм поставяла ясни и твърди граници, но за разлика от теб, наблягах на вътрешната им мотивация, и никога не съм се превръщала в ченгето, което дебне и наказва :) Да бъдеш "ченгето", освен изморително и изнервящо, е и крайно нерационално, защото в момента, в който не си там, всичко се срива. Освен това ще се научи да крие от теб, и някой ден може да се окаже забъркан в нещо много по-страшно от компютърна игра.

Освен това, никога не сме им купували глупости като таблети и плейстейшъни, говорили сме, те много добре разбираха защо, и не са настоявали. Смартфони и лаптопи получиха чак след като се представиха блестящо на матурите след 7-ми клас и влязоха в най-елитните училища.

Когато моят син беше на възрастта на твоя, вече умееше да разпределя времето си за игри между другите си задължения (правеше си график и го спазваше до минутата,изобщо не се налагаше да му контролирам достъпа до интернетт, защото си го контролираше много добре сам), да се държи уважително с възрастните и да поддържа личната си хигиена.
Е, да, налагаше се да изтърпявам разхвърляната му стая, но, както вече споменах, имам си приоритети :).