Ако става въпрос за хорър, определено е мазохизъм, защото там те поставят в ситуация на безпомощност, страх, параноя и т.н. При военните филми най-вероятно става въпрос и за двете, но въпреки това е по-скоро садизъм. Само че тези определения са крайно неточни. С военните филми храниш някакъв нагон за агресия, садизъм е да завържеш някого в една стая и да го измъчваш съвсем спокойно.

Военните филми предизвикват доста широк спектър от емоции у зрителя - страх, усещания за несправедливост и справедливост, гняв, безпомощност, гордост, успокоение, тъга, възхищение.

Те не са само трепане, някои са много философски, други даже са романтични. И има някои военни филми, особено руски, на които мъж може да се разциври - когато става въпрос да пожертваш собствения си живот в името на бойните си другари. Имаше един руски филм с аварирала подводница, където един от екипажа влезе да оправя нещо, с ясната представа, че кислородът няма да му стигне и умря. След това имаше една сцена, на която награждаваха войниците, и когато кажат името на съответния военнослужещ, той пристъпва крачка напред и му дават ордена. По едно време викат Сергей не знам си кой... и никой не се обажда 10-тина секунди - всички са в тъжно и глупаво мълчание, докато накрая един не казва: "той остана на пост".

Иначе филмите на ужасите са много по-примитивни, и там не става въпрос за удоволствие, а за задоволяване на някаква странна нужда на твоето тяло - клетките ти са жадни за химикали, които се отделят от хипофизата и те карат да се чувстваш уплашен.

Обаче то по филмите си личи от 100 км., че това насилие е пълен фалш. Не може да запалят някого с горелка и той да обикаля и да маха с ръце, без да гъкне. Ако видиш истински човек, който наистина умира и крещи, независимо дали на живо или във видео, ще си изкараш акъла много сериозно и филмите ще ти се сторят като филии с Nutella.