Като казах, че ми харесва темата и идеята за духовността, имах предвид любовта. Любовта е тема, която никога няма да омръзне на читателите, любовта във всичките и аспекти-и в библейския смисъл, и като любов синовна, бащинска и между мъжа и жената. Така че авторът и този път добре се е ориентирал. От темата за труда към темата за любовта. Прости и хубави теми, близки на всеки читател. И просто самата тема е гаранция за читаемост.
На тази добра основа е създал доста занимателно четиво. И ако продължи в този градивен, творчески дух, лично аз му давам гаранции и за успех.
С гените-не искам да давам уклон на автора какво да пише, нито пък на читателя-как да тълкува, но наистина авторът леко изпростява и пада под своето ниво с гротеската за гените. Да не говорим пък, че в едно четиво в жанр научна фантастика, ако това е жанра му, трябва да се внимава да се прокарват наистина научни идеи. А идеята за лошите гени отдавна минава за лош вкус. Дори да сме подражатели на Дарвин в идеята за наследствеността, все пак сме чели нови прогресивни идеи, които повече биха паснали на една съвременна научна фантастика, за каквато дори този разказ да няма претенции, все пак е.
С това казах, каквото казах,и отивам да простирам пране. И ний, домакините четем и сме прогресивни натури

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите