След като си тръгна и последният кандидат, разгледах автобиографиите и на тези които не бяха извикани на интервю.
Отбелязах си няколко и им се обадих да им насроча дата.Погледнах си часовника и видях, че минаваше обяд.Целият ден съм само на кафе и вече усещах, че трябва да хапна нещо.Тръгнах към стола.Щом наближих, усетих миризмата
на манджите и чух шума от тракането на чинии.Усещах че ми потичат лигите.И се сетих за кучето на Павлов.На него му текваха лигите като светне лампа а на мен като чух шума от тракането на посудата.Нямаше кой знае каква разлика.
Павлов спокойно е можел да изучава хората вместо кучетата.Щом влезнах, си взех табла и тръгнах към бюфета.
Готвачките говореха на висок тон и се смееха за нещо.Повечето от тях бяха пълнички и с белите дрехи и шапки,които
носеха ми приличаха на малки полярни мечета.Тези хора винаги са ми излъчвали някаква доброта и спокойствие.Може
би си мислех така, защото винаги когато ми е било студено и съм бил гладен, в стола съм бил посрещан от топлина, топла храна и думите ,,Заповядай да ти е сладко,, . Като дете, което е играело навън до късно и се прибира в къщи
изморено, премръзнало и гладно и усещайки топлината на дома, майка му го посреща с думите ,,Наигра ли се? Целият си мокър! Отивай да се преобличаш и сядай да ядеш!,, В тези думи има толкова много!!! В тези думи се съдържа всичко
което наричаме дом! И тези малки полярни мечета със своята естествена усмивка и непринуденост, даваха на хората след тежък работен ден, чувството за топлина и уют и ги караха да се чувстват така, сякаш са част от едно голямо,задружно семейство!
-Ей Азазел,пак ли си последен?-попита едно от мечетата когато застанах пред бюфета.
-Явно аз съм най-малко гладен- отвърнах и с усмивка.
-Какво ще ядеш? Избра ли си?
-Пилешка супа и пържола с гарнитура
Гледах, как взе черпака,бръкна в големия казан от който се издигаше пара и изсипа съдържанието в една купичка.
-Заповядай, да ти е сладко!- каза тя докато ми подаваше купичката.
-А това там крем карамел ли е?
-Да.Искаш ли?
Взех и крем карамела и продължих към касата за да си платя.Докато плащах, от дъното се появи един едър татко мечок и изръмжа нещо.Малките мечета се разтичаха и изчезнаха сякаш всяко едно от тях си знаеше къде му е хралупата.
Тръгнах към ,,моята,, маса в дъното до прозореца и забелязах,че нямаше почти никой в столовата.Седнах на масата с бяла покривка и няколко секунди стоях така без да хапна.Спомних си думите на дядо ми ,,Винаги,когато седнеш на масата трябва да си благодарен, че има какво да ядеш!,,
Докато се хранех си мислех за рекламацията която трябваше да оправим.Пресмятах на ум колко хора ще ми трябват
за да сменим капачките.Не можехме просто да отвием старите и да завием новите, защото капачката има предпазен
пръстен и след като се отвие той се чупи и остава на гърлото на бутилката.Единствения начин да се махне беше,като
се отреже пръстена с ножица а това забавяше допълнително работата.Освен това на новата капачка се надява още един
пръстен от мека материя който се свива с горещ въздух.Всичко това го прави автоматично пълначната машина а сега ще го правим ние на ръка.И тъй като нямаме специално помещение, където да извършим тази процедура, ще трябва
да го направим отвън на рампата за да можем да се наредим повече хора.
Нахраних се, отидох да си оставя посудата и докато излизах от столовата,усещах вече прилива на нова енергия.
Когато излезнах на вън, на рампата ме очакваше изненада.Беше започнал да вали ситен снежец.Ще трябва да отида до съблекалнята да си взема якето си мисля аз защото започна да духа и вятър.Преди да тръгна се загледах в снежинките.
Падаха устремени на долу а вятърът сякаш се мъчеше да ги хване, но те се изплъзваха между пръстите му, бягаха в различни посоки и пак тръгваха на долу. А долу наставаше война! Топлата земя посрещаше гордо снежинките и изгаряше безмилостно малките им телца .А те не спираха да падат!Като малки смели войни атакуваха и всяка една от тях със смъртта си отнемаше частичка от топлината на земята и сякаш знаеше,че саможертвата и не е напразна, че след нея идват милиони готови също да се пожертват! Живите падаха върху телата на мъртвите,залепваха и си подаваха ръце и дори вятърът не можеше да ги повдигне!Земя и вятър се бореха срещу тях искаха да ги стопят,да ги отвеят да ги заличат! А те не спираха да атакуват докато накрая изстудената земя не започна да се предава и бавно да се покрива с красива бяла пелена!Боже! Нужна ли е толкова смърт за да я има тази красота?! Снежинките победиха!И наслояваха пласт след пласт за да покажат на света своето величие и красота преди да дойде слънцето, този свиреп войн, който щеше да изгори безжалостно телата им и да освободи земята за нов живот! Вечният кръговрат на живот и смърт в природата не беше пожалил дори крехките снежинки!
Потреперих от студ и тръгнах към съблекалнята. Когато се върнах, влезнах в стаята на Надето и я попитах:
-Къде са бутилките от рекламацията?
-Прибрах ги в задната стаичка върху един палет.А ти видя ли какъв сняг заваля? Как ще се прибереш довечера?
-Не ме мисли.До сега как съм се прибирал?-отвърнах аз и отидох да видя бутилките.
Десет стека от по четиредесет бутилки лежаха опаковани върху палета.Ще падне доста работа!
-Слушай Наде-казах аз като се върнах пак при нея- доста хора са в болнични ще помогнеш ли да ги оправим?
-Ще помогна стига да не изскочи нещо друго.Колко души ще сме?
-Ще отида да забера още двама и ставаме общо четирима-казах аз и тръгнах да търся още двама души.
-Азазел, Защо не се обадиш на тази Кръстева и не я попиташ какво толкова и пречи цвета на капачките - извика след мен Надето.
-Имаш ли и телефона?-попитах аз
-Имам го.Чакай да видя къде го записах
Изчаках я да провери и след малко ми дава телефона.Набирам пачаврата от Русе и казвам:
-Добър ден г-жо Кръстева.Обаждам се от предприятие...... Върнали сте пратка с бутилки заради цвета на капачките?
-С кого разговарям?-пита тя
-Аз съм Азазел Ехнатон и отговарям за отдела който ги е произвел.
-Вижте г-н Ехнатон няколко пъти ни изпращахте бутилки със зелени капачки.Този път капачките са жълти и формата им не е точно същата като на предните.
-Така е- отговарям аз
-Вие учил ли сте маркетинг?
-Не госпожо.
-Когато ви кажа ,,Кока Кола,, за какво се сещате?
-Ами за напитката за какво друго?
-Нямам това в предвид.Не се ли сещате за онази красива извита бутилка която е запазена марка на ,,Кока Кола,,?
-Ами не.Тя колата се продава и в големи бутилки по два литра
-Вижте не ми се правете на интересен.Много добре знаете какво искам да кажа.Нашата фирма си е изградила
маркетингова стратегия.Имаме каталог на продуктите които продаваме и срещу всеки продукт има снимка.Когато
някой клиент търси наш продукт в някакъв магазин той трябва да знае само по вида на опаковката,че това е наш продукт.Ако продукта не отговаря на този от снимката твърде вероятно е той да не му обърне внимание.В нашия каталог тези бутилки са със зелени капачки и малко по-различна форма.
-Но нали на етикета пише името на вашата фирма?-настоявам аз
-Първото нещо което привлича клиента е опаковката а не етикета!-крещи тя в слушалката-и ако не ми смените капачките повече няма да работим с вас!
-Добре госпожо успокойте се! Ще ги сменим!
-Добре-казва тя с малко по-спокоен глас- чакам си бутилките
Затворих телефона и погледнах към Надето,която ме гледаше с прехапани устни.
-Какво стана?-попита тя
-Наде, нищо не разбираш от маркетинг!- отговорих аз и тръгнах да търся още двама души.



..... Следва част VI