Много си е интересен разказът! Има си сюжет, но по-"работнически", ако мога така да се изразя.
Помня, разказ на Хемингуей. Не се сещам в момента за заглавието. Уж беше разказ, но всъщност цяла повест в 2 части. Първата - най-малко на 50 страници, именитият писател разказва как един човек (не помня дали беше в първо лице ед. ч. или в трето лице ед. ч - мнооого отвавна, преди години, съм го чела)... та на 50 страници беше описано как един човек подготвя раницата и екипировката си за излет, ама с подробности - как измил лъжичката, как прибрал приборите за хранене... на пръв поглед, някой ще каже - монотонност и скука. Но не - беше много увлекателно! Дали защото в този период се занимавах активно с туризъм, но изчетох чудовищно дългото описание на подготовката с интерес и на един дъх. Във втората част, пак така, най-подробно и супер обстоятелствено, Хемингуей описва как същия герой, вече намерил се сред природата, построява бивака си. Как си опъва палатката, как наглажда огън... ей такива едни "безсюжетни" неща, пак на 50 страници (ако не и повече). Но, ей, Богу, беше ми невероятно интересно и го прочетох на един дъх.

Та и разказът на Азазел някак си, според мен, също се чете "на един дъх". Дали защото работата ми е монотонна, скучна и (абе не съм си на мястото там, ама хайде, някакви броени години останаха до мечтаният статут на държавен стипендиант, т.е. рентиер - ще минат някак си... ) Ама едва ли не с изненада за себе си открих, че има производства, където наистина се работи, и може би така човек се чувства жив.