В това време една от лаборантките усети натегнатата обстановка и каза:
-Дай го на мен! Аз ще го направя.
Вдигам телефона и звъня директно на шефа и му обяснявам каква е ситуацията с блокиралата помпа.
-Иди там и чакай! Ако да пет минути не дойде никой от инженерите ми се обади пак!-заповядва той
Преди да тръгна се обръщам към колежките и казвам:
-Съберете всички бутилки със злато в един съд и пригответе апаратурата за получаване на хлор!
Когато наближих мястото където пълнят цистерната чувам караници и обиди.
-Ей! Я се успокойте малко! Всеки момент ще дойде човек и ще оправи нещата- казвам аз
-Кога ще дойде бе?-вика шофьора на цистерната-Пак няма да мога да се прибера в къщи на време!
-Спокойно до пет минути е тук-го успокоявам аз и гледам в далечината в другия край на цеха единия от компютърните
инженери идва на бегом.
Щом дойде, отиде до колежката която седеше на компютъра и я избута грубо:
-Махни се ма! Кво си го зяпнала тоя компютър, като че ли разбираш нещо!
Тя се отдръпна обидено, а той седна, започна нещо да прави и след десет секунди помпата тръгна.
-Айде, продължавайте бачкатори!-каза той, като натърти на думата ,,бачкатори,,
Като си тръгваше мина покрай мен и изсъска:
-Клюкар мръсен!!!
Тъкмо да си отворя устата да му отговоря нещо и телефона ми звъни.Вдигам го и чувам сърдития глас на Надето:
-Азазел! Лъжец такъв! Нали щеще да дойдеш до половин час?
-Идвам ето в момента вървя към теб-казвам аз като тръгнах почти на бегом към рампата
Когато пристигнах, Надето сновеше ядосана напред-назад между палетите със суровини и щом ме видя кресна:
-Махайте си по-бързо работите от тук че пречат!
-Спокойно! Оставиха ли ти приемо-предавателен протокол?- питам аз задъхан от бързането
-В стаята е сега ще ти го донеса
Тя отиде до нейната стая а аз звъня през това време в лабораторията.Вдига ми Криси:
-Тъкмо щях да ти звъня да ти кажа,че анализа сега излезе точен!-казва тя.
-Добре,добре слушай сега.Вземи списъка със заявките за суровини които сме направили и ми диктувай какво и по колко сме поръчали.Аз ще проверявам и ще отмятам.
-Добре, чакай малко да го намеря.
След малко тя започна да ми чете а аз обикалях около палетите и отмятах това което е пристигнало.
Когато приключих тръгнах към стаичката на общите работници за да им кажа да приберат суровините в склада.
Щом наближих, ми направи впечатление че е много тихо и не се чуваха обичайните коментари за левски и цска и
за мадами с големи цици.Отворих вратата и гледам само един човек.
-Къде са другите?-питам аз
-В болнични.Тоя грип изтръшка сума ти народ!-отговаря той
-Ела с мен и вземи три чифта ръкавици.Аз ще помагам а и чакам бай Димо да дойде-му казвам и излезнах
Слава Богу бай Димо дойде тъкмо като почнахме:
-Азазел, оправих бъркалката нищо сериозно.Аз да помагам ли?-пита той
-Така като гледаш как мислиш? Взимай тия ръкавици и почвай!-му казвам аз
Чували, варели,бидони и бутилки всичко трябваше да приберем в склада.След половин час целия съм вир вода и дрехите ми са побелели от прахта по чувалите.Тъкмо привършвахме и телефона ми звъни:
-Азазел! Чакат те някакви хора за интервю за работа.Какво се мотаеш? Шефа не ти ли каза сутринта?-чувам нервния
глас на колежката от отдел човешки ресурси.
-Идвам веднага! кажи им да изчакат пет минути!-стреснах се аз защото бях забравил
-Идвай по бързо,че хората си имат и друга работа няма да им губиш времето!-каза тя и затвори
-Ще ви оставя да продължите без мен-обърнах се аз към бай Димо
Поизтупах се от прахта и хукнах към сградата на администрацията.Но на половината път се сещам че автобиографиите
на хората ги оставих в кабинета си.Хукнах обратно към кабинета си и телефона пак ми звъни:
-Събрахме златото в един съд както искаше.И сме приготвили апаратурата за хлора.Ти ще дойдеш ли или сами да действаме?-питат от лабораторията.
-Пускайте хлор на малки порции и непрекъснато разбърквайте след всяка порция-обяснявам аз докато тичам към кабинета си-Ако има проблем тогава се обадете пак!
Стигам кабинета си,вземам автобиографиите и бегом обратно към администрацията.Нямам време да чакам асансьора
и до третия етаж стигам като вземам по две стъпала наведнъж.На площадката на етажа забелязвам няколко души които
стоят, нервничат и си поглеждат телефоните от време на време.
-До-добър ден! Извинявам се,че закъснях!-казвам аз едва поемайки си въздух
-Добър ден!-чувам групово от непознатите
-Раздадоха ли ви номерчета?
-Отдавна!-отговаря една госпожа и ми хвърля гневен поглед.
-Ей сега!-казвам аз като влизам в стаята в която провеждаме интервютата и затворих вратата след мен.
Трябваше ми малко време да си поема въздух.Затворих прозорците на стаята и пуснах климатика.После оставих
автобиографиите на бюрото и подготвих листи и химикали.Отидох до огледалото и се погледнах.Имах бял прах по косата си и лицето! Кой знае как съм изглеждал? Измих се на чешмата, изпих една чаша вода и си пооправих косата.
После отворих вратата и казах:
-Да заповяда първия!
Първо влезе една изтокана мадама.Хубав външен вид и самочувствие.
-Вие сте?-попитах аз като посегнах към биографиите
-Аз съм .........-каза името си тя
-Разгледал съм биографията ви бегло.Разкажете ми какво сте завършила и какво работите в момента
-Завършила съм ХТМУ. Работила съм в София в БАН но заплатата е малка там и не ми стигаше.После се върнах тук в родния си град и доста време бях без работа.След това започнах работа в лабораторията на предприятие......... но предприятието фалира.В момента съм без работа.
-Семейна ли сте?
-Да.Имам едно дете.
-С какво се занимавахте в БАН ?
-Основно с инструментални анализи
-Вземете този лист и химикал и запишете условията на три задачи които ще ви дам - казвам аз
Тя се стресна и по лицето и се изписа уплаха.Явно не е очаквала това.
-Напишете взаимодействието между сярна киселина и натриева основа и изравнете уравнението-поставям първата задача аз.
-Пресметнете колко процента сяра се съдържа в двеста грама меден сулфат-поставям втората задача аз
-Напишете ми качествени реакции за откриване на йоните на сребро, желязо и барий- поставям третата задача аз
Тя записва условията и започва да мисли като прехапва устните си.Минават няколко тягостни минути.Гледам я на места пише и задрасква после пак пише върху задрасканото.
-Е готова ли сте?-питам аз
-Мисля че не мога да се справя!!!-отвръща тя и ми подава листа
Вземам листа и го поглеждам.На първата задача само е написала какво се получава но понеже не е написала правилно
формулата на натриевия сулфат който се получава не може да изравни уравнениетоНа втората задача нищо не е написала само се е помъчила и го е задраскала.На третата задача е написала качествената реакция само на единия йон.
-Защо така госпожо? Вие сте инженер химик и сте работила в БАН?-питам аз учудено
-Вижте господине, в момента се притеснявам но ако сега съм си в къщи ще ги реша тези задачи!-отвръща тя
-Но това са елементарни неща които се учат в училище!-възмущавам се аз
Тя мълчи и виждам как започва да се срамува.Няма и помен от жената със самочувствието която беше!
-Госпожо знаете ли някакъв чужд език?
-Знам малко английски
Издърпвам от една папка на бюрото лист с написана на английски работна процедура.
-Може те ли да ми преведете тази процедура?
Тя взема листа и го разглежда.
-Горе-долу схващам за какво става въпрос-казва тя
-За какво става въпрос?
Тя ми обяснява какво е разбрала и аз я прекъсвам:
-Има един много важен абзац който пропускате
-Тук много-много не ми стана ясно - отвръща тя
Казвам и за какво става въпрос и обсъждам познанията и по английски.
-И последно госпожо каква заплата очаквате?
-Минимум осемстотин лева чисто.То ако ще е нещо за петстотин-шестотин аз мога да работя и като сервитьорка-отвръща тя
-Добре госпожо,благодаря ви.Ако решим да ви вземем на работа ще се свържем с вас.Кажете на следващия да влиза.
Тя си тръгна с привидно недоволна физиономия.
-Здравей- казвам аз на втория кандидат младо момче на около двадесет години
-Здрасти-казва той и пуска двадесет и четери каратова усмивка
-Как се казваш?
-Наско
-Наско, къде си завършил с какво се занимаваш?
-Преди две години завърших химически техникум. В момента работя на автомивка.
-Наско, знаеш ли как е умрял Васил Левски?
Наско мисли,мисли и накрая изстърси нещо от което и сега когато пиша тези редове настръхвам!:
-Него ли го бяха разпънали на кръст!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Шок! Ужас! Вцепенявам се! Съвземам се от вцепенението ставам, отварям вратата и казвам:
-Наско, айде моето момче вземай си чантичката и изчезвай!
-Защо?-недоумява той
-Изчезвай по-бързо-казвам аз с леден тон и другите хора на салона се чудят какво става.
-Да заповяда следващия!-казвам с малко по-спокоен глас
Влиза един едър мъж с много светла кожа и рижа коса.Прави ми впечатление,че е много весел нещо.
Когато сяда на стола, забелязвам че се клати постоянно и не спира да се усмихва
-Как се казвате?-питам аз
-Тончо-отвръща той
-Тончо какво сте завършил и с какво се занимавате в момента?
-Завършил съм за агроном ама не съм работил това.Но си гледам рибки в къщи!!!
-А защо си гледате рибки???
-За да си поддържам връзката с животните и по този начин нали и връзката с природата а то агрономството е свързано с природата-отговаря той и продължава да се клати на стола и усмихва.
Разбирам,че срещу мен стои психически болен човек!
-Тончо вие за каква работа кандидатствате?
-Ами ако може да е нещо по-леко да не се работи много и да се плаща повечко така, щото на кой човек му се работи?
-E каква ще е тая работа такава?
-Ами да отговарям за някакви процеси или пък да ръководя много хора щото аз горе-долу разбирам и от компютри.
-Съжалявам, но при нас такава работа няма.
-Еееех жалко! Ами аз освен тогава да си тръгвам?
-Тръгвайте.Ако се отвори нещо ще ви се обадя- казах аз и му отворих вратата
Тончо подаде ръка за довиждане и аз се обърнах към последния кандидат:
-Заповядайте!
В стаята влезе жена на около петдесет години.Беше скромно облечена и ми се стори притеснена
-Как се казвате?
Тя си каза името тихичко и се наложи да я питам пак защото не дочух.Разбрах, че е учителка по химия.
Дадох и пет задачи вместо три и тя ги реши всичките! Отделно и задавах въпроси устно и с много малки изключения отговори на почти всички.Накрая попитах:
-Как сте с английския език?
-В момента съм се записала на курс и съм на първо ниво.
-Можете ли да се справяте с физическа работа?
-Какво имате в предвид?
-При нас се налага често да се носят кашони, бутилки, туби.Ще се справите ли?
-Ако не са някои много тежки туби мисля че ще се справя.
-Каква заплата очаквате?
-Ами поне седем-осемстотин лева.Но е важно и работата да ми хареса!
Най-после намерих един човек на когото можеше да се разчита.Отбелязах си нейната автобиография и и казах:
-Ще ви се обадим в най скоро време! Трябва да преслушаме и други кандидати.
-Ами добре.Довиждане тогава-- каза тя и стана да си върви
-Довиждане! А! Госпожо забравих да ви попитам - казах аз когато тя застана на вратата
-Да.Кажете?
-Как е умрял Васил Левски?- питам аз и се смея.
-Моля???- пита тя изумена от въпроса- Ами какво да ви кажа, едно време ни учеха,че е обесен ама като гледам как постоянно сменят историята, нищо чудно да се окаже че се е удавил!!!



....Следва част V