Re: Част III / Взаимопомощ / Психоанализа и психотерапия

Тръгнах към стаята на техниците и започнах да разглеждам обстановката около мен.Всичко ми е толкова познато,че имам чувството че съм си у дома.Погледът ми се плъзгаше през помпи, компресори,топлообменници, реактори, километри тръби,кабели и маркучи, кранчета и вентили .Трябва ми само секунда за да разбера кое от стотиците кранчета не е в правилно положение.Целият отдел приличаше на гигантско туптящо сърце в чиито кръвоносни съдове течаха хиляди литри химикали а ние хората, които изграждахме невронната мрежа на това сърце се грижехме то винаги да бъде кръвоснабдено и никога да не престава да бие.Понякога сърцето се задъхваше от претоварване,от умора и тогава хората се разтичваха за да окажат помощ сякаш спасяват жив човек и всеки осъзнаваше своята отговорност и даваше всичко от себе си защото знаеше колко много е свързан живота му с живота на този гигантски организъм.И аз Азазел Ехнатон имах огромната чест да управлявам това сърце.
Всеки ли казах? Простете сгреших! Имаше един човек, който наближаваше пенсия и беше решил,че щом вече ще се пенсионира след него може и потоп да стане и хич не си даваше зор за да си изпълнява служебните задължения.Точно този човек сега отивах да измъкна от удобното му легло сковано от палети и изящна тапицерия от разкъсани кашони, върху които се четяха надписи ,,Внимание опасно!!!,, и се блещеха черепи с кръстосани кокали.
Влезнах в стаичката на техниците и се огледах.В центъра на стаята, върху огромна метална маса с крака от заварени винкели и покривка от изрязан балатум, лежаха парчета кабели, разклонители, токоизправители,поялници,клещи,
отвертки,разглобена водна помпа,омаслени парцали и разбира се празни бутилки от бира, пепелник пълен с фасове и кутии от цигари. В дъното имаше малък гардероб и стената зад него беше покрита с дървени плоскости.На пръв поглед
ще си кажете,че няма никой и ще излезете.Обаче,ако се приближите до гардероба и разгледате внимателно ще видите,
че едната плоскост всъщност е плъзгаща се врата! Отворих вратата и казах:
-Добро утро бай Димо!
Той се стресна, изправи се и седна на леглото.
-А!Азазел! Какво правиш? Как си?
-Добре съм. Ти как си?
-Рекох малко да подремна-каза той като взе да се прозява и видях металната коронка на единия му кътник.
-Ами работата?-питам аз
-Абе работата не свършва цял живот! Брей, знаеш ли ,че тия бежанци са плъзнали на всякъде? Снощи го чух по новините.
-И аз така чух! Бай Димо колко години имаш до пенсия?
-Две години.Нямам търпение вече. После отиваме с жената да живеем на вилата и апартамента го оставяме на дъщерята.
-Бай Димо, нямам време чакат ме в лабораторията но преди малко е имало токов удар и бъркалката на първия реактор не работи.Изпратих човек да разбърква ръчно.Ако до един час бъркалката не тръгне,давам ти честна дума,че няма да се пенсионираш при нас!
-Недей така бе човек!-стресна се той и се изправи-тръгвам веднага, само да си взема инструментите.
Тръгнах да излизам от стаята но на вратата се сетих и се обърнах към него и му казах:
-И като свършиш с бъркалката ще те чакам на товарната рампа!
По пътя към лабораторията, забелязах,че на пълначната машина работи само един човек а обикновено са двама.
Приближих се към него и извиках силно заради шума на машината:
-Защо си сам?
-Какво?- не ме чува той
-Викам защо си сам- крещя още по силно
-Колегата е в болнични.Няма да идва днес-вика и той
Махнах му с ръка че разбирам и се отдалечих по бързо защото се подразних от шума.Минах през моя кабинет и оставих
биографиите които ми беше дал шефа и от там право в лабораторията.Щом влизам забелязвам, че Криси една от лаборантките разглежда каталог на ,,Орифлейм,,.Те знаят, че аз съм забранил да се четат каталози,вестници,списания и въобще всичко което не е свързано с работата.Искам да са сто процента концентрирани върху работата.Тя пъхва каталога под една папка и все едно ни лук яла ни лук мирисала.
-Какво става? Какъв е проблема?-питам аз разтревожен-Казвайте по-бързо че Надето ме чака.
-Три пъти го правя този анализ и все ми дава отклонение от един процент-жалва се Криси още малко и ще се разреве.
-Дай аз да го направя-казвам аз
Почвам да анализирам пробата и след малко получавам същия резултат като нея:
-Е видя ли,че вината не е в мен- казва Криси доволна
Оглеждам внимателно реактивите за анализа и ми прави впечатление, че единият е бледожълт на цвят а трябва да е безцветен.
-От къде го взе?-питам Криси, като и посочвам реактива
-От склада-отвръща тя
-Провери ли в програмата кога е приготвен и до кога е годен?
Тя мълчи.
-Провери ли?-креснах аз по-силно и другите лаборантки се стреснаха
-Не съм-отговаря и навежда глава
-А да ми предложиш някое червило, че моето свърши можеш ли?- питам сурово аз и изваждам каталога на ,,Орифлейм,,
-Не съм го донесла аз, беше си тук от нощната смяна- оправдава се тя
-Не ме интересува от кого е.Казал съм сто пъти,че не искам да виждам такива неща тук- крещя аз и хвърлих каталога на страни.Той излетя и удари една празна лабораторна чаша която падна и се разби на парчета.Лаборантките се изплашиха и стоят като вцепенени.
-Отвори складовата програма и виж докога е годен!-заповядвам аз на Криси
Изчаквам да отвори програмата и се обръщам към другите две колежки:
-Какво стоите така? Съберете стъклата!
Те започват да събират стъклата и през това време поглеждам към програмата
-Е?-питам Криси
-Срока на годност е изтекъл преди шест месеца!-отговаря тя с треперещ глас,
-Иди сега в склада и донеси друг реактив.И по-бързо,че нямам време!
Когато излезе, се обърнах към другите колежки:
-Извинявам се,че повиших глас но тази сутрин не ми тръгна на добре- казвам аз със спокоен тон- и не съм искал да счупя чашата.Отивам на рампата защото ме чакат.Като дойде Криси и кажете да ми се обади и да ми каже какво става с анализа.
Тръгнах да излизам и една от лаборантките се престраши най-после и каза:
-Обадиха се от рудниците преди малко.Мострата която им изпратихме на разтвора на злато се е утаила!
-Ще ме убиете!-казах аз и се подпрях на касата на вратата- Колко бутилки изпратихте?
-Само една.Другите са в склада.
-Кой приготви разтвора
-Аз-отговаря тихичко другата лаборантка и кърши пръсти.
В това време гледам един работник от цеха тича към мен и вика:
-Азазел! Преди малко почнахме да пълним цистерната но помпата спря.Има нещо на компютърната програма и не ще да тръгва- вика паникьосан той
-Обадихте ли се на компютърните инженери?
-Обадихме се.Но нали знаеш, че ние не сме хора за тях.Те са голямата работа. Казаха,че ще дойдат като си свършели първо тяхната работа..Моля те иди и говори с тях. Шофьора на цистерната вече се изнерви и почна да ни псува и да
налита на бой!
-Ама аз трябва да отида на рампата чакат ме!- не се сдържам и викам аз
-Каквото искаш прави! Аз съм те предупредил!-казва той и се отдалечава
Усещам пулсираща болка в слепоочието.В това време Криси се връща от склада и протяга тънката си ръчичка към мен:
-Искаш ли първо ти да направиш анализа с новия реактив?

...Сладва част четвърта