Гивърчо, недей да обобщаваш, кака!
Както много пъти си писал, ти желаеш да се лекуваш и впрягаш всичките си сили в лечението си, за което те подкрепям и поздравявам.
Но ти сам знаеш, че има психични болести и състояния при които болният никогаж не ще признае , че е болен. За такъв болен е обида да го пратиш на лечение. Пример мога да дам с един мой познат алкохолик, който в началната фаза на заболяването си не искаше да признае дори пред самия себе си, че е болен и смяташе, че е нормално да се налива с алкохол и да тормози жена си. Друг случай- маниачката с котките, за която съм писала, тя също не признава, че има проблем и не иска да се лекува. А в работата ми виждам хора, които категорично отказват разговори и беседи с психолог,– безплатни- и бягат както дявол от тамян.
За човещината и емпатията. Някъде да съм казала, че не съчувствам на психично болните, че не разбирам, че те изживяват своите болки, страдания, деперсонализации и прочие като действителни и също толкова тежки както всички други болки и страдания на всички други страдащи и болни хора по света!?
Аз ми се стори, че някой подхвана една тема-Психично болният и неговото обкръжение- как болният вреди на останалите и съсипва живота им . Толкова сериозна, че аз не се наемам да пиша по нея.