|
|
|
|
|
Никога не съм можел да ставам рано сутрин.Дори когато работех на смени предпочитах да работя само нощна смяна
отколкото да ставам сутрин за първа смяна.Вече години на ред работя само дневна смяна и пак ставането сутрин за мен е усилие, равносилно на изкачването на Еверест без кислородна маска!
Срещу блока в който живея, има детска градина и сутрин когато вдигна щорите, виждам една и съща картина- малки деца как подтичват зад майките си които ги дърпат и бързат защото вероятно закъсняват за работа.И все си задавам един и същ въпрос-абе човек, как стават тия деца толкова рано а ти не можеш? Няма да забравя как веднъж през зимата видях жена с патерици която пристъпваше едва-едва в снега а за патерицата се беше хванало детето и! Другите деца се държаха за ръцете на майките си а това дете се държеше за патерицата! Стана ми много мъчно! Толкова години минаха но това вероятно няма да го забравя никога!
И тази сутрин не беше по-различна.След поредното изкачване на хималайския връх и възторга от героизма на малките човечета(ако не се брои пулсиращата болка в слепоочията) отивам в банята да си взема горещ душ а после минавам през кухнята и си приготвям поредната голяма чаша турско кафе.Докато сърбам кафето, облечен в новия си халат получавам съобщение по телефона но понеже знам от кого е не бързам да го прочета.След 2-3 мин прочитам: ,,Спешна поръчка нов клиент обади ми се като пристигнеш,, така си и знаех шефа е . Пускам телевизора да чуя нещо с надеждата че нещо се е променило от снощи, но след малко разбирам че света си е пак същия и хич не бърза да се променя.Спирам телевизора и докато се обличам за работа получавам пак съобщение.Няма да го чета.До гуша ми е дошло вече.Вземем си ключовете и документите и докато слизам по стълбите все пак го прочитам ,,Днес има кандидати за работа.Гледай до обяд да проведеш интервюто!,, познайте от кого? Да! Пак от шефа!
Излизам пред входа и тъкмо да се кача в колата гледам единият тас го няма! Брей сигурно е паднал някъде! Оглеждам се и на десетина метра от мен гледам къщичка от кашони и найлони и моя тас е част от интериора на къщичката! Аааа тая няма да я бъде! Отивам и вземам таса ама той бил вързан и докато го измъкна падна цялата къщичка.В тоя момент някаква жена от терасата на втория етаж вика:
- Защо разваляш на децата работите бе? Какво ти пречат?
-Госпожо, нищо не развалям това си е моя тас!-оправдавам се аз и размахвам таса
Дъртата патка смотолеви нещо и се прибра обратно.Сигурен съм че до довечера цялата махала ще знае че в блока отсреща живее един дето разваля къщичките на децата.Сложих си таса качих се в колата и се приготвих за дългия път.
Аз работя в друг град и пътуването до работа ми отнема малко повече от час.Минавам през различни села и ставам неволен свидетел как българските села постепенно опустяват.Особено вечерно време когато се прибирам гледам как тук там свети по някоя къща а след година две цялото село потъва в мрак! България се обезлюдява!
Когато наближавам града в който работя, виждам от страни на пътя младеж с раница на гърба който маха за автостоп.Сигурно е тръгнал и той към града си мисля и решавам да спра да го кача.Спирам обаче забелязвам че е леко мургав.
-За къде си?- питам аз
Той казва на развален български името на града към който пътувам и аз. Разбирам че е чужденец.
Каня го да се качи в колата.Той сяда като стиска раницата в скута си и едва сега го разглеждам по от близо.Не обръснато, преждевременно състарено и уморено лице, овехтяло кожено яке, протрити омазнени дънки и чифт стари олющени обувки.Решавам да го заговоря на английски.
-От къде си?
-От Афганистан-отвръща той
-Бежанец ли си?
-Да.Отивам в София а сега се връщам от Бургас.Бях преди седмица в София но ми казаха,че има работа в Бургас и отидох там но не намерих работа и сега се връщам обратно.
-А как пътуваш?
-С автобус.Имам разрешение от вашата полиция да пътувам из страната-казва той и вади някакъв лист и ми показва.
Погледнах към листа но нищо не разбрах освен,че видях че имаше някакви печати и попитах:
-А къде живееш в София?
-В един апартамент. Живеем дванайсет души заедно.
-Защо избяга от Афганистан?
-Заради войната.
-А защо воювате?
-Всичко е заради пари.Политиците правят така че хората да воюват едни срещу други и от това някои печели пари.
-Женен ли си? Имаш ли деца?
-Не нямам.Най-много ми липсват родителите.Липсва ми и това, че не мога да отида на кафе с приятели и не мога да гледам телевизия.
-На колко години си?
-На двайсет.
Докато го разпитвах влезнахме в града и той видя една автобусна спирка и пожела да го оставя там.
-Трябва да намеря автогарата и от там да хвана автобус за София-каза той на излизане от колата.
По целия път докато стигна до предприятието където работя си мислех за този младеж.Боже,какви човешки съдби има по тази земя! Качвал съм различни хора на автостоп.Веднъж качих французин тръгнал да обикаля Европа на автостоп.
Приказката ни вървеше добре до момента до като не му казах един виц:
-Знаеш ли колко френски войника са нужни за да защитят Айфеловата кула?- го питам аз
-Колко?
-Нито един! Защото това не се е случвало никога!
И в момента в който изрекох тези думи видях как усмивката на лицето му изчезна.Опитах се да замажа положението,като му казах че това е немски виц измислен за французите а той ме пита сърдит:
-И вие тук в България го знаете този виц?
Това е.Развалих българо-френските взаимоотношения.
Веднъж качх учителка от едно село до града.Каза ми че води часове на ученици но не е на постоянен договор а и плащали в зависимост от часовете.Пътувала до града с автобус всеки ден за около 8лв на ден!!!
Стигам до портала на предприятието и махам небрежно с ръка на пазача бай Данчо.Той е бивш военен и сега работи като охрана.
-В дъното в дясно има свободно място, там можеш да паркираш - ми казва той
-Мерси бай Данчо - отвръщам аз и се насочвам на там.
Тъкмо излизам от колата и получавам ново съобщение.Познайте от кого е?!
...Следва част втора.
<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от azazel.ehnaton@abv.bg на 14.01.17 22:11.</EM></FONT></P>Редактирано от azazel.ehnaton@abv.bg на 14.01.17 22:12.
| |
| |
| 
|
|
Един работен ден от моят живот
