|
Сега като се замисля и мен ме тормозеха такива, но аз много бързо загърбвам лошите неща и бях забравил. Имах дълъг период, когато се чудех дали има смисъл в живота и за чий х... да живеем - да сме тъжни, да сме щастливи, да гледаме Биг Брадър, да се забавляваме. Благодарение на тези мисли стигнах до много ценни философски отговори... и до най-важният - отговорът на това защо да съществуваме, но не искам да го казвам. Нека всеки достигне до своята истина.
Колкото до депресията. Хиляда пъти съм споменавал, че ми е засегнат центърът в мозъка, който отговаря за емоциите. И когато се генерират токове, те в повечето случаи очевидно отиват в центъра за страха. Когато той се стимулира изкуствено, ме хваща страх механично, без да има външна причина за него, като например гонещ ме лъв или нещо подобно. И в такъв случай мозъкът ми си измисля свои безумни причини от които да ме е страх. Страх ме е, че маслен радиатор за сума ти пари с 248 защити ще избухне зверски, при положение че съм чувал само за един избухнал радиатор някъде в Австралия, който е бил напълно неизправен боклук на 20 години. И този страх е толкова силен, че съм на нокти. Други неща, в които се канализира са: страх от демони (представи си), страх от газови бутилки и бойлери (това по принцип ми е фобия, мразя всякакви газови истории и бойлери), събуждал съм се посред нощ в някакъв див страх, че може да взема кухненски нож и да прережа гърлата на спящите си родители - нямам намерение или планове да го направя, просто ме хваща страх от самата възможност, че е физически възможно да го направя. Прави си сметка колко ми е било трудно. Аз тези неща не ги споделям изобщо, защото другите хора като не са го преживели и без това ще го омаловажат. Ще кажат: да и на мен ми е ставало така, ама се преборих защото съм силен. ... Ставало ти е така дръжки.
Друго интересно нещо е, че понякога излишните нервни импулси ми попадат в някакъв център за щастието и изпадам в супер еуфорично настроение, което е подобно на ефект от определен вид дрога. Има "научни" експерименти, при които отварят главата на човек, докато той е в съзнание и му пускат ток в центъра на щастието. Той постепенно става все по-щастлив, докато накрая изпада в неконкролируема еуфория. Това също е много страшно. Един път пак бях в такова силно еуфорично настроение и взех един наркотик, който ти вдига серотонина до козирката, малко предозирах и то ставаш толкова щастлив, че е направо плашещо, все едно си в анимационен филм, чуваш птичките как пеят и по едно време си викаш - абе работата излиза извън контрол, това щастие трябва да намалее, защото ще полудея. Ако серотонинът ти се вдигне прекалено много изпадаш в серотонинов синдром, което означава, че започваш да халюцинираш, ставаш неадекватен и накрая или получаваш или инфаркт, или умираш от епилептични гърчове.
|
Re: Всички ще умрем [re: blue jewel]
