През всички етапи от живота си, съм имала хубави периоди.
Тук малко ще ти опонирам, защото детството не е неосъзнат период.
За мен това е някъде между 4-8 години, по-дълги месеци или само летата, когато ме пращаха при баба и дядо в градчето, от което е майка ми. Там съм се чувствала най-щастлива и това е начинът, по-който бих искала да се чувствам винаги.
Не ми се караха, играех на воля, чувствах се обичано дете. Аромат на лято, на прах, на релси, на зрели кайсии, безкрайни игри с приятелки до късно в горещите летни вечери, сладолед, четене на книги, хладни следобеди в стая с ковьорче над леглото и шкаф с изящни порцеланови съдове, които не трябваше да пипам, снимки на роднини по стените в рамки, цветя, асми, градина с рози и маргарити, с теменуги, малини, даже и зайци, работилницата на дядо ми, списания "Картинна галерия", които разглеждам и дядо ме учи да прерисувам отпечатаните там картини, аромата на бабината кухня, специфичен, различен от този на другата кухня в къщи (също хубав), порцеланов супник със златна рибка на шкафче под поставка с цъфнало коледниче. А бе - щастие.
\"В крайна сметка, много често се случва това, което не сме очаквали.\" - Finntroll
|