Жевел, здравей, аз съм Вида, както може би се досещаш.
С тебе се познаваме повече от десет години, знам историята на заболяването ти и затова си позволявам да се намеся.
Много хубави неща са ти писали всички. Моите уважения към тях за времето и вниманието, което са отделили. Но аз знам,че твоето страдание е неврологично и затова ще си позволя да им кажа, че техните съвети са верни, но съвсем неуместни и ненавременни за състоянието,в което си сега.
Ако наистина искаш съвет, то моят съвет е следният. Вземи телефона и звъни на твоята психиатърка до откат. Тя е длъжна да те консултира. Може би нещо трябва да се промени в дозите на лекарствата, знам ли. Кажи й как се чувстваш. Не казвай на нас. Не ни натоварвай с такава тежка отговорност. Ние не можем да знаем.
И понеже сме почнали с мъдрите съвети, да кажа и аз. Много пъти съм ти го казвала. Погледни това, което имаш. Ти си една интелигентна млада жена с много добра професия и семейство. Имаш голяма стабилност и сигурност в живота, каквато много от тук пишещите нямат.
За семейния секс да кажа. Ти какво искаш да чувстваш след толкова години семеен живот. Нормално е да е така.
Когато се успокоиш и стабилизираш в настроението, тогава може да почнеш да мислиш и за промяна в себе си, ако си готова. Аз започнах да се променям на петдесет. Трябваше да ударя дъното, да не мога да се понасям, за да започна да се променям. Надявам се ти по-рано от мен да съзрееш за промяна.