Работата ми е по специалността, отговаря на способностите ми, добре платена е и ми носи удовлетворение. Колегите са готини. И там не всичко не е идеално, понеже понякога ме подценяват, но като цяло съм доволна.
Животът ми досега се е нареждал горе-долу добре от само себе си, общо взето имам всичко за средностатистическия човек в Бг. Обаче... животът ми е скучен, еднообразен, затворен. Липсват ми емоции. Освен това уж сме в добри отношения, само дето на мен все нещо ми липсва и не знам аз ли не съм наред. Няма чувства, няма усещането, че те разбират и че ти е комфортно с този човек. Започвам подсъзнателно да търся тези неща другаде, макар че няма къде, защото нали споменах, че съм нехаресвана открай време. И в крайна сметка се обърквам и страдам. Пък и нали има деца, трябва да мисля и за тяхното щастие...
Сигурно аз не съм наред. Би трябвало да съм доволна, има периоди, когато уж съм спокойна, но все идва време, когато започвам да се бунтувам вътрешно срещу всичко.

Стана много объркано, за което се извинявам. Много пъти редактирах и не знам как е най-добре хем да кажеш каквото искаш, хем да не е прекалено лично, хем да те разберат.
А и много отклонихме темата. Всъщност беше за друго. Само crazymonkey май писа по същество. То няма и какво повече да се пише.

Редактирано от jjewel на 23.05.15 16:17.