|
Да, прав си, постъпих много глупаво, неразумно, наивно, предоверих се ...и си понесох последствията. Сега вече знам как да процедирам, ако реша да давам под наем-договор, предплата поне за няколко месеца,ще проуча кандидатнаемателя кой е, какъв е , какви доходи има.
Макар че и тези стъпки, не са гаранция. Какво ще ти помогне договорът, ако не ти плащат наема? Да, ще ги съдиш. А ако наемателят не притежава нищо, нищичко, както се оказа в нашия случай, какво ще му вземеш дори и да го осъдиш ? Няма работа, няма пари, няма никаква собственост- на такива хора попаднах . Бедни, бедни, имат само ризата на гърба си, обикалят, лъжат, мамят, крадат.
Мисля,че грешката ми беше че толкова бързо ги пуснах в дома си, дори без да ги проуча кои са. С което отговарям на въпроса на енбибито
Не обичам да съм в ролята на жертва и не се чувствам такава.
Материалните загуби не ме плашат чак толкова, съвземам се бързо, човек губи и печели пари.
Но чувството,че се погавриха със собствеността ми, не мога да се отърся. И през цялото време докато живяха в къщата ми, имах едно тягостно усещане,че някой брутално е оскернил личното ми пространство. Това са силните емоции,които всъщност исках да изразя.
Исках да насоча темата по два въпроса, но явно не успях. Трябваше повече да разкажа, а ме домързя. За хората с такива психични отклонения, които извършват противообществени прояви и да ги видя откъм тяхната човешка страна, с техните проблеми. Защото това са си чисти престъпници-рушат чужда собственост . Защо само моята вина виждаш ти например, а тяхната?
|
Re: Луди или тарикати? [re: kakavprekrasenden]
