|
В отговор на:
[...] Та се почудих кое е управляващо в нашия организъм-психиката или физиката?
Блестящ въпрос.
В течение на времето са се получили генетични грешки и слабости в нашата ДНК, някои от които засягат функционирането на мозъка. Ако човек има съвършено здрави мозък, ендокринна система, и вегетативна нервна система, тогава командва душата. Ако има проблем с някоя от тези системи, физиката започва да командва. Колкото е по-сериозна болестта, толкова по-малко душата може да контролира нещата. Има и състояния, които са предизвикани от външни фактори - например човек може да пие много алкохол или да взима транквиланти и след това да изпадне в делир. По време на този делир, мозъкът работи на някакви луди обороти, които предизвикват различни смущения, като халюцинации, делюзии, нервно напрежение, неконтролируеми емоции и мисли. В такова състояние, душата е притисната до стената и не може да контролира почти нищо, може само да страда.
По време на Втората световна война, както всички знаят, са правени безброй зловещи експерименти с хора, но дори и в днешни дни се правят подобни. Например ако на един човек му се стимулира центърът в мозъка, който отговаря за изпитването на щастие, той започва да изпада в еуфория, която накрая става толкова силна, че даденият човек става неадекватен и ако експериментът не се прекрати веднага, вероятно ще умре. В естествени условия, биполярното разстройство, епилепсията на темпоралния лоб, шизофренията, туморни образувания в мозъка и може би някоя много напреднала неврастения, могат да предизвикат емоции на автоматик. Появява се прекалено силно напрежение в дадения център на мозъка и теб те хваща страх, без да има външен стимул, какъвто би трябвало да има - лъв на улицата, глутница подивели кучета, опасен човек с оръжие, и т.н. Когато физиката предизвика страх или друга емоция, която не е породена от мислите или сетивата ти, тогава неволно си намираш от какво да те е страх - от това да не хванеш СПИН, да не те запука някой демон, от теб... хваща те параноя за някаква пълна простотия. И тогава идва някой тъпак и ти казва да мислиш оптимистично, да ходиш на йога, и започва да ти обяснява как сам си си виновен. На такива просто не трябва да се обръща внимание, те ще се научат по-късно. Важното е ти да имаш ясна представа каква е болестта ти, какви симптоми може да предизвика и съответно да различиш нормален страх, предизвикан от външен стимул, от такъв, предизвикан от определен дисбаланс или дефект в тялото ти. След това трябва да вземеш възможно най-адекватните мерки. Това може да е изправяне срещу даден страх, премахване на външен дразнител, или люскане на лекарства до края на живота ти. Ако само последното действа, трябва да се изпълни и предпоследното, за да има подобрение.
------------------------------------------
|
Re: И тялото си има собствено мнение [re: valenty]
