Разминал се другия път... да, просто сме се уморили да се оплакваме.
Дано пролетта помогне.

Вече не знам какво да правя. Искам да си живея живота, а не мога! Отвън погледнато, уж нищо не ми липсва, ама ей на, от месеци вече не съм на себе си и няма да се оправя без лекарства явно. Боря се сама и не постигам нищо. Все едни и същи мисли, все един омагьосан кръг, никой не разбира и затова и не говоря с близките си за това вече, страдам си без никой да знае. А който казва, че трябва сам да се пребориш, да има да взема. Или никога не е бил в такова състояние.