и до ден днешен не знам каква е точно диагнозата на брат ми, защото отказах да приема, че е болен. Той просто е свръхчувствителен и отразява много добре болното ни общество. Не се връзва с представите за нормално и е по-лесно да му бъде дадена диагноза, отколкото да се приеме, че е различен. И мен за малко ме бяха прибрали в отделението, ако не бях спокойна, защото си говорех с хората и се чудех какво правят там. Това бяха много чувствителни хора, които не искаха да приемат несправедливостите в живота. За мен мястото в болницата трябва да заемат лекарите, които ги тъпчат с лекарства, за да ги направят нормални за обществото, което не е нормално.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите