Във всеки случай скоро и мен няма да ме има.
Може да ида подове да мия някъде на три дни седмично..ама поне ще съм в идеално спокойствие..сам..без колеги..кърлежи и мърли.
Които си мислят че могат да ми кажат какво да мисля или говоря.
Не съм в детската градина..та една където може да ми е дъщеря..да ми казва кое как е.
Най-вече когато е в пълна грешка зо нещата.
Е да..ама е в шефска позиция.
Но скоро няма да ми е никаква.
И преспокойно мога да и тегля една мазна храчка между очите.
За довиждане.
Амо първо ще ги изтормозя с 7,8 месеца поне болнични.
Пей сърце..и 100проценто болничен.
До 1 год е така.
Един слънчев ден догодина ще ида да си прибера тонколонките и зарядните от шкафа..ще им изтърся мизериите..дрехи и обувки в средата на кухнята на подо..и бай бай..
Ще са само един горчив наложителен за израстването ми като човек лош спомен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите