Да разбрах те.
Днес се случи неизбежното.
В близките три месеца падам в парите и работните дни.
Цяла година мъки да тръгне новата пицария ..и няма тръгване.
Заради болните амбиции на шефката ни по кухня,да предлага идеи на собственника за италианска кухня.
Мисли си че цял град обича макарони,спагети и пица като нея.
И оборота падна драстично.
Няма кой да ги напсува в съседното заведение на етажа.
Ама иначе 7,8 на работа...половината от които на 100пр.
И режат мен,където заради тях ми стана тройно повече.
Понеже братчедката на шефката и още няколко имали семейства да хранят.
Аз нямам..нали..
Не било само за мен...а и дреги щели да загубят 100те процента.
Кажи ми как с лйбов да реагирам днес???
Да ходя да разцелувам нашите и вашите ли??
В понеделник отивам при профсъйзите.
И ще искам гратис адвокат.
Плащам си като поп..
за чл.внос.
Ако нищо не направят,ще ги отрежа...
И ще търся частен такъв..да ги съдим..и колкото откачи в 6 цифрен размер..ще делим наполовина.
Това ако няма съпорт от профсъюзите.
Как да се смея утри,когато не мога да се усмихна днес!!!
Пътник съм..то е ясно.
От тази подигравка по-голяма...здраве и кажи.
Ако ли не...в болнични там да се щадя..за да мога да ходя да работя другаде,око трябва и на черно.
Социолните държави създоват врагове на системата.
Вече няма да бъда този който бях.
Където мога да ги мина...газ...с голимиа ботуш!!
Проблема си е техен.
Тая днес..много прес имали..не било нищо лично.
Е за мен вече е лично..когато ми бъркат в джоба за да запазват на длъжности нашите и търтеите.
Сори за не-позитивизма.
Но това е моята реалност.

Където има воля,там има и начин!
TEMPORE NIHIL SANAT!!!