Ами не е точно така. В медицината си има т.н. дисциплина "Влияние на социалната среда върху определени заболявания" или "Социални причини и фактори за болестите" и т.н...

А що се отнася до това, дали причина за депресията е първичен или вроден биохимичен недостиг на определени вещества в мозъка или обратно - определени социални и други фактори вторично повлияват върху изчерпването и недостига на някои вещества това е един вечен спор между училите-недоучили, чели-недочели...

Има си наистина хора с първичен биохимичен недостиг на определени вещества, но тези случаи са далеч по-редки от т.н. вторична или придобита депресия, отколкото на много хора им се вярва. и обикновено подобни случаи след като бъде установен този недостиг и адекватно бъде компенсиран, водят нормален и приличен живот. Работата е там, че при много хора от този спектър, дефицита на определени вещества се свързва и с други дефицити и имат друго основно заболяване, при което депресията е един от многото други симптоми. такова заболяване, например е Паркинсоновата болест. Липсата на допамин, серотонин, ендорфини води до депресия, но не тя е основният проблем на паркинсониците. Същото е и при заболяванията на щитовидната жлеза - нарушението на производството на хормоните тироксин и трийодтиронин води до депресивни състояния. Също и при диабетноболните свръхпроизводството или недостигът на инсулин може да доведе до депресии... Да не почваме да говорим за болестите на женската полова система, свързани с половите хормони...

Т.е., когато причината за депресия е първичен недостиг или свръхпроизводство на определени хормони, то обикновено депресията е един от многото симптоми на друго основно заболяване.

Ако няма данни за сериозно заболяване от рода на изброените, но има и други, то много рядко причината за депресията е биохимичен траен недостиг на определени вещества. Така че, остават причините, свързани със социалните фактори. Само че, повечето хора, предпочитат да смятат, че причината не е в тяхната способност и придобити умения за справяне с проблемите им, а в биохимичен дефицит. В първия случай отговорността за състоянието им е тяхна лична, а във втория - на природата. А знаем, че особеност при депресията е да се търсят причините винаги извън самия човек и така той да се освобождава от личната отговорност за състоянието си.

Разбира се, неправилният начин на живот, изтощенията - физически и психически, лошата организация на ежедневието водят до намаляване на съответните вещества и се получава порочен кръг - поведението изчерпва биохимичните резерви, те от своя страна водят до депресия, депресията задълбочава състоянието - недостига и пр...

Това, което исках да кажа, обаче, с първия си пост, обаче е, че твърдението, че не бедните, а богатите боледуват по-често от депресия има логика и резон. Но има и достатъчно доказателства, че и обратното е вярно - че бедните често са подложени на продължителен стрес, който изчерпва депата със съответните хормони и развиват в резултат на това депресия. Но тази депресия, ако няма основна органична причина, е лечима и се повлиява лесно от смяна на начина на живот, придобиване на съответни умения за справяне с определени ситуации, за да не се стига до изчерпване.