само богатите били депресивни и страдали от фобии, а бедните, понеже, се борели за ежедневното си оцеляване, нямали време за глезотии.

Ами има резон да ти кажа. Ако се направи една чисто условна корелация между беден=първичен, става разбираемо, че бедността събужда първичните инстинкти на човека като обезпечаване на базисни и основополагащи нужди като осигуряване на подслон, прехрана, отглеждане на потомство, то подобен типаж, наистина няма време за депресия. По-скоро той ще развие друг вид девиации, отколкото да седне и да се депресира...

При повечето хора, бедността събужда действеността, активността. Друг е въпросът, по какъв начин, но във всеки случай, бедният човек няма време и хал да се отдава на бездействието на депресията. Той вярва, че ако направи това или онова, ще бъдат задоволени определени негови нужди и потребности.

Друг е въпросът, че често тези му действия обикновено поддържат константна бедността му, но и той обикновено не желае невъзможни неща и често се задоволява с най-елементарното като дрехи втора употреба, пазаруване от треторазредни магазини и на промоция и пр... Той не само вярва, но и непрекъснато мисли, какво да направи, че да задоволи някоя от многобройните си потребности. И не само мисли, ами и действа, и опитва ту едно, ту друго...

Погледни само категорията бедняци, които не стоят в родината си да се депресират от безисходица, а се грабват и тръгват да си търсят щастието по света. Говоря за тези "бедняци" - слагам го в кавички, защото до голяма степен това е условно определение, които няма на какво да разчитат, единствено на двете си ръце - нямат кой знае, какво образование, умения и прочее и са готови да работят всичко, каквото намерят...

Разлика има по-скоро по един друг критерий - образоваността. Колкото е по-образован даден човек, толкова е по-склонен да се чувства неудовлетворен, толкова по-трудно се примирява с по-ниски позиции, от тези, които смята, че заслужава, толкова е по-склонен да се фрустрира и в крайна сметка - депресира.

На теб ти се струва, че бедните по-често се депресират, но явно без да съзнаваш, имаш пред вид по-високо образованите бедни, които смятат, че е несправедливо да са бедни и изпитват дълбоко разочарование от бедността си. Не се задоволяват като горната категория с минимални претенции към живота, искат задоволяване на по-висши потребности, но в същото време не са склонни да рискуват, да заминат някъде, да променят живота си, да намалят изискванията си и да приемат по-ниско квалифицирана работа, примерно, а се надяват и чакат съвсем ирационално на някой или нещо да възвърне изгубената им справедливост и докато чакат, се депресират... Т.е. депресията е комбинация от много фактори, но в случая с категорията "добре образовани бедни" е в резултат от 2 основни фактора - неудовлетвореност и бездействие.