Виаш рецептата е да пуснеш кепенците,да станеш пълен непукист и неглиже,да станеш по-зле и от хората които ненавиждаш..ами работя по въпроса.
Вечеспрях да влагам старание,сърце и душа в работата.
Спрях да давам..понеже не заслужават.
Тънко и аз се скатавам,прескачам задължения..правя се на ударен,отцепки правя,скатавам.
Правя го,зада си почина.
А защото не искам вече дасе минавам.
Казва ми се..да се поправя..от едното влязло..другото излязло.
Върша рутините от минимум...да им запушвам устите.
Резултата е...че става все по-занемарено.
Никаква промяна,ни у шефки,ни у колеги.
Все тази им е.
Мивката в миялното има 2 пръста лой...последно аз я мих преди 8,9 дни.
От три дни никой не е изхвърлял претъпкания кош в офиса.
Ще им се счупят руцете на мърлите,един кош с хартии да изхвърлят.
Под шублеритечервеи ще тръгнат и по плочките под плотовете.
Щом така и харесва..аз бях дотук.
Бърша там...да СИМУЛИРАМ дейност.
Това ще правя занапред.
Умело показно ще СИМУЛИРАМ че много работя.
Но неефективно.
Така ще ги лекува вече.
Ако това имаше предвид,започнах го от месеци насам.
И като ми писнат до втръсване,понеже така или иначе не се търпят,и все на мен ми се правят забележки и ми се казва..болнични.
Планови и преброени,на части.
И когато най им трябвам да ме няма.
С усмивка на лице болнични.
Ох..ох само докато им изчезна от полезрението..после хоро ще играя!!

Където има воля,там има и начин!
TEMPORE NIHIL SANAT!!!