Аз като дете съвсем малко съм мислила за това. Едва сега се замислям за човешкия живот, откъде идва, къде отива и всичко това ме плаши със своята неизвестност.
Не знам дали не се крият и други, по-прозаични страхове под това - примерно страхът от самотата. От много време се чувствам самотна, неразбрана, със съпруга ми не че не се разбираме, но никой не се вълнува от проблемите на другия. Винаги страдам сама, когато нещо ме мъчи. Той също не споделя когато има проблеми. Тази самота, неразбраност и липса на подкрепа винаги ме е тормозила, не знам дали има нещо общо. Писах ти и за другото, което вероятно е "отключило" тези ми мисли.