Нямам вече душевен мир.
Жена ми ми каза днес че съм едно препускащо кълбо от нерви.
Че съм заприличал начовека надрал колата ми.
Незнам...много ми се случи.
Дали го заслужавах или не...това е отделен въпрос-на който само оня отгоре знае отговора.
Гледайки си себе си,знаейки че без доказателства за случилото се съм едно беззъбо куче..което не спира да показва на хората деянието му към мен.
Въпроса не е материален,а на чест по скоро.
Неможейки да го накажа материално(не че не мога,а не искам да му падам до нивото),се чусрвам длъжен навсякъде да разтръбя що за изрод е.
И двуличен боклук.
Днес един българин ми стисна ръката,виждайки колата с членовете по нея-че съм имал БИВОЛСКО ТЪРПЕНИЕ да не го обезобразя.
Не искам проблеми и още по-порочен кръг.
Оставям на оня отгоре.
Честно..не познавал човек като мен.

Където има воля,там има и начин!
TEMPORE NIHIL SANAT!!!