Ами да. Осезаемо е. Поне за мен. Ти го каза - езикът на тялото.

За съжаление, дори при лоша болест хората са способни да съзрат само минималното на общия фон хубаво, което ме радва. Но, все пак, си мисля, че се усещат и дано съм права, защото иначе не знаят какво си пожелават.

Но в тази връзка се замислям за още нещо.

Май ти каза, че си се научила да не провокираш, като подбираш на кого какво да споделиш, например на жени с неуспешен брак да не споделяш радостите, които ти доставя съпругът ти.

Замислих се за това, че твърде много споделям преживявания във ФБ. Много от тях са снимки, на които съм щастлива. Други, знаеш, са израз на творческите ми наклонности. Установих, че много повече хора са ме прочели. Като ме срещнат ми казват, че ме "следят" и много им е допаднало, това, което са прочели. Чакат продължение и т.н. А в същото време не са лайкнали, не са написали коментар - нищо. Защо ще споделят после, че им е харесало? Ако не са се впечатлили просто ще го отминат и забравят.

Та, провокирам я тази завист май... Струва си да се замисля.

Редактирано от Ekna на 23.05.14 23:38.