|
Ааа, по тоз повод всъщност, се сетих за още един вид завист, но забравих да напиша...
В гимназията пеех в градския юношески хор и като завършихме 11 клас преди следването бяхме за последно на турне в чужбина, а с нас беше и едно градско журналистическо величие на около 40... Тогава, направо ни се струваше, че е безобразно старо и не му обруъщахме внимание, а той ни гледаше и слушаше с възторг... в края на турнето ни изненада с едно стихотворение посветено на нас, от което съм запомнила само последните 2 реда, щото ми образуваха години наред усилен размисъл...
"Завиждам ви за младостта ви бяла,
завиждам ви и все пак ви обичам."
Брех голямо мислене му мислех, голямо умуване и голям анализ по повод на т.н. понятие "благородна завист", то си е жив оксиморон, де...
Та, какво е "благородната завист"?! От една страна за части от секундата, да поискаш да си на мястото на другия, на този на когото аха-да завидиш, от друга страна, разбираш, че е невъзможно да си на неговото място и в същото време изпитваш възхищение, а не злоба...
Или благородна завист изпитваме, когато можем и ние да платим същата цена, но приоритетите за момента или изобщо са други. Освен това, при благородната завист, крайната емоция е възхищение, искрена радост от успеха или благополучието на другия, макар и премесена със съжаление или тъга, но в никой случай злоба и зложелателство, че нашият път или съдба са други, че приоритетите, интересите, начинът ни на живот са други...
По повод на вечните оплаквачи, че все някой им завиждал, подливал вода, гледал ги с лоши очи и прочее, някак не мога да го взема на сериозно. Не че не вярвам, че е възможно, но не вярвам в мотивите на някой, дето няма да си живее живота, ами все ще се оглежда подозрително и на всеки ъгъл ще му се привиждат завистници, които си нямат друга работа, ами само ги дебнат да им подлеят сапунена вода, да им сложат прът в колелетата или да им подложат динена/бананова кора
За мен, това са хора, които от една страна са дълбоко вътрешно несигурни неуверени, съмняващи се в собствените си способности, а от друга компенсират тази неувереност и ниско вътрешно самочувствие със самомнение, надценяване, самонадеяност. А чувството, че са обект на завист им дава така липсващата им увереност, че видиш ли на, аз съм толкова добр/а, че мен непрекъснато всички ми завиждат, т.е. нямат друг критерий за успеха си, а им трябва чуждата завист като патерица, на която да се опрат и да си повярват, че наистина струват нещо...
Аз подобно на теб, не помня да съм обръщала внимание дали съм била или съм обект на завист и дали нечие особено отношение към мен, не е продукт на завист. Някак, винаги съм била достатъчно заета с толкова други неща, че по никакъв начин не ми е било интересно да знам, дали някой ми е завидял.
Разбира се, по повод на подобни разговори и обсъждания, с голяма давност съм осъзнавала, че вероятно съм била обект на завист и то не на невинна, а дори целенасочена зловредност, но това е останало далеч в миналото, животът ми отдавна вече тече по друга писта и ми остава просто като едно любопитно прозрение.
Обаче, през последната година, подобно прозрение толкова мощно се стовари на главата ми, че без малко да ме остави без дъх... Много е любопитно и много е интересно, но за съжаление "драмата" се разигра тук, в клубовете, замесени са виртуалничещи и в момента лица и няма, как да разкажа и коментирам... само да кажа, че лицата на завистта могат да бъдат невероятно разнолики и самата завист, може да се прояви под какви ли не неочаквани и смайващи поводи...
Що се отнася до собствените преживявания на завист, както казах, няма жив човек, който да не му се е случило подобно нещо... За щастие, още в ранната си младост по повод на цитирания стих подложих на продължителна и жестока дисекция завистта и намерих сили в себе си да си изработя автоматично преработване и трансформиране на обикновената жълтозельоната завист в благородна... в момента, в който съм на път да завидя на някой, автоматично прещраквам на любипитство, на искрен интерес към успеха или радостта или благополучието на другия или се съсредоточавам в собствените си задачи, вместо да си губя времето в непродуктивни емоции... Не че съм чак такава светица, а просто ясно и отчетливо съм си дала сметка, какви злини мога да си причиня на самата себе си с нещо толкова безполезно като завистта, което по никакъв начин няма да ми донесе на мен успех, нито пък да накърни чуждия...
Не на последно място е и християнския православен светоглед. На мен лично той много ми е помогнал да преработя собствените си вътрешни дилеми, конфликти и прочее...
Също, с годините се научих много да внимавам, когато става въпрос за собствения ми живот, собствените ми успехи, благополучия и радости пред други хора, включително и близки. Гледам споделянето им никога да не звучи като хвалба, да не е демонстративно, дразнещо или предизвикващо завист. Също внимавам и за човека отсреща, ако е някой, с който съм обвързана по някакъв начин... винаги завъртам разговора така, че да му припомня и да се възхитя на някой стар негов успех или добър момент... сега си давам сметка, че понякога хората се държат така, че без да искат сами предизвикват завист у другите... а някои направо си го правят умишлено и нарочно.
Редактирано от eooa на 23.05.14 18:25.
|
Re: Етимология на завистта [re: alisalisa-147324]
