Re: Етимология на завистта / Взаимопомощ / Психоанализа и психотерапия

Ами, аз се постарах да дам една по-обща представителна картина за завистта. Иначе, конкретно, всеки човек, всеки случай си е сам за себе си отделно, има си свое начало, своя история и специфика, своя логика и развитие и външни проявления.

Тоест, някой ме ревнува, следователно ми завижда
пренебрегва ме, защото ми завижда,
агресивен е към мен поради завист,
отблъсква ме, защото ми завижда,
показва презрение поради завист към мен,
крои ми разни интриги от завист,
сплетничи и клюкарства за мен поради завист,
предава ме, тоест не изпълнява очакванията ми от завист,
извършва подла постъпка, от която съм потърпевша, воден от завист,
проявява жестокост към мен, защото ми завижда.

Това не е точно така и зависимостта не е точно по този начин право-пропорционална. Един-два пъти споменах за т.н. "верижни емоции", т.е. когато някакво външно действие, предизвика една първоначална емоция и тя след себе си извиква и навързва една след друга най-разнообразни последващи емоции, чувства и преживявания... Само че, тази верига не е една и съща и универсална, а при различни хора, обстоятелства и т.н. включва различни емоции и в различна последователност и представлява строго индувидуален "емоционален микс" или код...

А на теб защо ти е да знаеш, кой, кога и защо ти завижда!? Нали досега си се справяла успешно и без да знаеш, защо изведнъж ти е притрябвало да разшифроваш цялата тази закодирана верига от емоции на някой завистник? С какво ще му въздействаш и какво ще му направиш?

Ако той е, например, пасивен завистник и просто тихомълком се яде вътрешно от собствената си завист, но не ти прави нищо, защо ти трябва да знаеш, какво точно става в душата му? Смяташ да му помогнеш ли, да го осветлиш, какво става с него... ами често завистниците си знаят и осъзнават тази своя черта, но не умеят да я контролират, но от това страдат главно те...

Понякога не завистта е първоначалната емоция, а някоя дуга, а завистта е следствие от други натрупвания. Например, имаш близка приятелка. С нея имате общи житейски обстоятелства, в смисъл близки, подобни грижи и радости, успехи и неудачи. В един момент, обаче, тя успява да се измъкне от някво премеждие и я сполетява късмет, животът и придобива други благополучни измерения. Докато ти не успяваш да се измъкнеш от някакъв пореден провал и съдбата ти стремглаво се руши пред очите ти. В този случай много е трудно да не се сравняваш с приятелката си, да не търсиш вина у себе си, че не си успяла да се справиш като нея с житейските предизвикателства. Чувството за вина към себе си, ще те ожесточи първо към себе си, после към света, живота и другите около теб. Ожесточението ще се превърне в озлобление, а от озлоблението до завистта е една крачка.

Приятелката ти, едва ли ще може да се досети и да проследи цялата емоционална верига, която е довела до завист. Тя евентуално ще види само завистта и за нея ще остане завинаги необяснимо, като как така искрената ви обич, разбирателство и радост от приятелството се е изродила в завист. Възможно е в цялата тази поредица от сривове, тя без да усети е изиграла някаква отрицателна роля с неподходяща реакция, изказване, действие, поведение и дори да не се е усетила, а при теб това да е получило болезнен отклик, който именно се е "завързал" за усещането за неблагополучие и да изглежда като пряка причина за завистта.

В случая, ние взехме завистта за ключова емоция, от която или всичко започва или завършва. Но не винаги е точно така. Понякога завистта може и да отсъства, но да са налице останалите не по-мално нелицеприятни емоции. Просто трябва винаги да се подхожда конкретно и без сравнение с други случаи. Общите разсъждения, сравнения, обобщения и заключения служат просто за придобиване на един общ поглед и обща картина. Понякога може и да има известна типична логика на развитие на завистта, която може да послужи за типологична схема, но не е задължително винаги и за всички да е валидна.

Пренебрежение, например. Или отблъскване. Някой страни от мен, следователно ми завижда?

В този случай завистта може да е латентна, примерно. Т.е. на съзнателно ниво въобще може да не се стигне до открита завист. Някой може да те пренебрегва, отблъсква или страни от теб, защото може да ти е обиден, може да си извършила нещо непростимо за него или несъвместимо с неговите разбирания.

Предателство...какво ще рече предателство? Имам определени очаквания за някого или той ми обещава нещо, впоследствие не изпълнява очакванията или обещанието си? Непременно от завист, а не, защото междувременно интересите му са се променили? - ето тук сама почти си си отговорила...

Също и жестокостта, не е необходимо изобщо завистта да бъде намесвана. Човек, който примерно е бил методично пребиван от бой в детството си, системно е бил физически малтретиран, физически и психически унижаван, развива жестокост не от завист, а от силно озлобяване и ожесточение безадресно към всичко и всички. В други случаи, особено при тийнейджърите, завистта може да доведе до жестокост. Тогава тя ще е като израз на отмъщение, на наказание, че например си "отнела" гаджето на съученичка...

Според тълковния речник, завистта е чувство на досада и злоба, предизвикано от нечии успехи, благополучие или положителни успехи,

Това аз го разбирам така:

Човек, със скромни способности, но и не полагащ никакви волеви усилия да се развива или усъвършенства, бездеен и мързелив, от нямане, какво да прави, от досада един вид се вторачва в някой активен, деен, амбициозен индивид, който може да е също със скромни способности, но е заинтересован, любопитен, любознателен, активен, занимава се с нещо и целенасочените му усилия водят до добри успехи и резултати. Да, ама потенциалния завистник не вижда усилията , не се фокусира върху активността, а се концентрира само върху крайните резултати, които за него са нулеви, а за обекта на завист - успешни. И какво става - той сравнява еднаквите изходни и крайни позиции и започва да завижда, защото му се струва несправедливо "ти да не си по-добър от него поначало, но съдбата да ти поднася по-добри шансове ей тъй, без нищо, от въздуха", според него.

Значи, завистникът първо изпитва скука и досада, поради липса на въображение, с какво да запълни безполезния си живот, после започва да наблюдава наоколо и да фиксира някой "бездарник" досущ като него, но с признаци за късмет и успехи и да се озлобява и накрая или почти по едно и също време с озлоблението се появява и омразата.

Ся външно какво става... докато преди двама са си били беЗразлични и неутрални един към друг, в един момент "мързеливия бездарник", започва да забелязва че другият нещо почнало да му върви в живота - я по-хубава дрешка си е купил, я по-готино гадже е забърсал, я детето му спечелило някъф конкурс, а наш'то само брои мухите и т.н... Почва нашият хубостник да подпитва, да се ин тересува и разбира се, не получава задоволителни отговори, в смисъл, че няма тука, кой знай, каква далавера, която да ти кажат и ти мотамо да направиш същото и да удариш кьоравото. Тогава започва да се измъчва от съмнения и да си задава "философски" въпроси "защо аджеба на тоз бунак така ше му върви, пък на мен - не, той да не е по-хитър, умен, ербап.. от мене - не е... ами що тогава, мама му стара...". Липсата на отговор води до злоба, която външно може да се проявяви в подхвърляне на хапливи забележки, в подозрителност, в съмнения за нещо недостойно и нечестно... може да почне да обсъжда, коментира, злослови, сплетничи, клюкарства за успешния с трети лица, като все повече и повече вади кирливите му ризи - ако няма такива, започва да си измисля- и да ги разпространява с цел да омаловажи необяснимите успехи на успешния... а това, вече си е чиста завист...