Това изложение е много подробно и полезно, но аз още се питам как да разбера със сигурност дали някой ми завижда?
От написаното следва ли, че мога само да се догадавам по косвени видими признаци, че става дума именно за чувство на завист към мен?
Изброила си тези външни прояви:
ревност, пренебрежение, агресия, отблъскване, дори презрение... интригантсво, сплетничество, клюкарство, предателство, подлост, жестокост и пр. - все предизвикани от вътрешно недоосъзнавана завист.

Тоест, някой ме ревнува, следователно ми завижда
пренебрегва ме, защото ми завижда,
агресивен е към мен поради завист,
отблъсква ме, защото ми завижда,
показва презрение поради завист към мен,
крои ми разни интриги от завист,
сплетничи и клюкарства за мен поради завист,
предава ме, тоест не изпълнява очакванията ми от завист,
извършва подла постъпка, от която съм потърпевша, воден от завист,
проявява жестокост към мен, защото ми завижда.

Ако това е ориентира, се чудя дали всеки път, когато окачествя нечие поведение именно като ревност, пренебрежение, агресия, отблъскване, дори презрение... интригантсво, сплетничество, клюкарство, предателство, подлост, жестокост , то е правилно разгадано и правилно оценено, следователно, във всички случаи става дума за завист към мен лично?

Пренебрежение, например. Или отблъскване. Някой страни от мен, следователно ми завижда?
Предателство...какво ще рече предателство? Имам определени очаквания за някого или той ми обещава нещо, впоследствие не изпълнява очакванията или обещанието си? Непременно от завист, а не, защото междувременно интересите му са се променили?

А не е ли малко хлъзгаво да тълкувам всяка проява на агресия към мен като завист? На обществено място някой ми се нахвърля неоправдано грубиянски и агресивно, защото ми завижда?

Също и усещането за жестокост е много персонално. Особено, ако не става дума за видимо умишлено мъчение, при което жертвата моли за милост, а мъчителят изпитва удоволствие да я измъчва.

Според тълковния речник, завистта е чувство на досада и злоба, предизвикано от нечии успехи, благополучие или положителни успехи,

А как решаваш, че някой изпитва към тебе именно досада и злоба от завист към твоите успехи и благополучие? Това също е много субективна оценка на чуждите емоции. На мен ми е просто досадно някой да ми надува главата с това колко е преуспял и благоденстващ, защото ми е безразлично и скууууучно. Но, ако покажа досада, той ще го изтълкува като завист????

Също и "злоба" като определение много ми се размива. Толкова пъти по клубовете, вкл. този, някой ми изскача иззад храсталака с обвинението "у, че си злобна", та чак недоумявам вече кое е общоприетото проявление именно на злобата?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите