Според Библията, завистта е един от първите земни грехове. В Битие 4:1-16, се разказва, как Каин и Авел - единият земеделец, а другия - скотовъдец - и двамата принесли в жертва пред Бог всеки от плодовете на труда си. Бог се отнесъл благосклонно към принесеното от Авел. Каин завидял на брата си и го убил.

В Притчи 27:4, най-мъдрият сред человеците Соломон казва: "Яростта е жестока и гневът е като наводнение, но кой може да устои пред завистта?", а в Пртитчи 14:30 - "Спокойното сърце е живот за тялото, а завистта е гнилост".

Според тълковния речник, завистта е чувство на досада и злоба, предизвикано от нечии успехи, благополучие или положителни успехи,

а според уикипедия завистта е емоция, която изразява вътрешна злоба, предизвикана от успехите, радостта, задоволството и благополучието на други хора. Тя е свързана с желанието или да притежаваш това, което другите имат или да желаеш те да го загубят. Може да е пасивна или агресивна. Също така завистта е тясно свързана с чувството на ревност. Представлява един от седемте смъртни гряха в християнството.

Аристотел дефинира завистта като "мъката, причинена от благосъстоянието на други", докато Кант дава определението "нежеланието и невъзможността да се види собственото благосъстояние и благополучие защото е засенчено от това на другите по причина на стандарта за сравнение".

В някои култури завистта се свързва със зеления цвят. На български например съществува израза "Позеленя от злоба". Счита се, че този израз е навлязъл в употреба от пиесите на Шекспир "Отело" и "Венецианският търговец", където писателят употребява съчетанието "зеленоока ревност" (green-eyed jealousy).

Евреите пък, са използвали доста описателна дума за агресия и ревност- qua-nah, която означава буквално: ,, да бъда силно червен.”

Завистта е една от ранните емоции у малкото дете... още между 3-5-годишна възраст може да се наблюдава, как малкото дете завижда на друго, заради играчките му или заради моментната проява на любов у родителите му, към друго братче или сестриче и която завист в този случай поражда и последваща ревност...

В начална училищна възраст проявите на завсит са много чести и масови. Децата в тази възраст са склонни да завиждат на другарчетата си за какво ли не - за предмети, играчки, за панделка в косите или лъскави копчета на ризката, за вниманието на госпожата и пр...

Завистта в тази ранна възраст има много ярки и директни прояви и придружаващи емоции, като ревност, пренебрежение, агресия, отблъскване, дори презрение...

Постепенно, под въздействие на възпитанието и натиска на обкръжаващата социална среда, детето се приучава донякъде да контролира, а в някои сличаи дори да трансформира външните си отрицателните реакции на емоции като завист, ревност, омраза и пр.

Немалка част от подрастващите, обаче, продължават да реагират незряло в периода на пубертета на подобни вътрешни емоции, като външните прояви стават много по-разнообразни, често мимикрират и се маскират под други по-сложни верижни емоции и поведенчески реакции като интригантсво, сплетничество, клюкарство, предателство, подлост, жестокост и пр. - все предизвикани от вътрешно недоосъзнавана завист.

Най-често завист и ревност и произтичащите от тях други емоции и реакции се получават при деца и тийнейджъри, които често са сравнявани от родителите и близките си с други деца; често са им били предявявани непосилни изисквания; били са свръхконтролирани или свръхобгрижвани; не са получавали достатъчно любов и внимание; често са били криткувани, пренебрегвани, отхърляни, неглижиранини; не са били поощрявани, защитавани, обгрижвани; не им е било изграждано и поддържано самочувствието, самоувереността и т.н...

В голяма част от случаите подрастващите между 16-19 и по-нататък, докъм 23-25 - годишна възраст и повечето зрели индивиди - разбира се в различна степен - успяват успешно да компенсират в социален аспект всички дефицити във възпитанието и развитието си и да изградят една зряла, балансирана, социално приемлива личност, която успява да контролира негативни емоции като завист, омраза, ревност, агресивност и да функционира сравнително нормално в рамките на приемливата социална норма.

Тази "социална компенсаторност" обаче, както вече казах, протича в различна степен и по различен начин при отделните индивиди. В много от случаите, тези емоции остават неосъзнати и продължават цял живот да тормозят притежателите си и тяхното обкръжение, като се превръщат в ретрограден личностен комплекс от цяла палитра подобни верижни емоции и конструират една комплексирана, озлобена и неприятна личност за околните.

В други случаи, тези първични емоции остават полуосъзнати и макар и непоследователно представени в дадена личност, често предизвикват "взровове на завист" и др. с последващи преживявания на вина и разкаяние и опити за самоконтрол и самопревъзпитание.

И една трета условна група хора, които съзнателно и с разбиране се отнасят към собствената си личностова структура и характер, задълбочено изследват проявленията на емоциите, преживяванията си без да правят от това драми и целенасочено, а не рядко и творчески преработват, трансформират и сублимират подобни нездравословни емоции, реакции и поведение.

Все пак, абсолютно безгрешни хора няма, нито такива, които никога да не са изпитвали саморазрушителни и увреждащи околните емоции, чувства и преживявания. В крайна сметка не е важно толкова колко пъти сме изпитвали завист, омраза и ревност, а е по-важна цялостната тенденция на личността, способността й да осъзнава своята човешка несъвършеност, да прощава, да се развива и променя, като се стреми да дава най-доброто, на което е способна.

Редактирано от eooa на 23.05.14 11:29.