Значи, писала съм го и друг път - преди години, без да си кривя душата, изглеждах много добре - 50 кг, хубава кожа, дълга коса, сини очи - ама и един не ме погледна. За сметка на това познавах момичета с излишни кг, с криви крака, с пъпки, с разрошени прически, пък от ухажьори не можеха да се отърват, и се женеха, и забременяваха, а аз все сама и не се бях целувала даже. Така чак докато станах на 21 години и майка ми не взе тя инициативата в свои ръце, да ме запознава с тоз-оня, и то все едни...
абе не ща да се сещам... когато някой не ми харесваше, точно той бил подходящ за мен, а ако кажа, че харесвам някого - ама как така, абсурд, не съм била достатъчно добра за него, те такива като мен не харесвали. И те наистина не ме харесваха. И се бях научила да се примирявам и дори да се обвързвам без особено харесване от моя страна, просто за да не съм сама.
тъй че за външен вид не ми разправяйте, и това не помага при мен.
Не са ме възпитавали да имам самочувствие, точно обратното, и после се чудя защо другите намират, а аз все не заслужавам или "това не е за мен"... сега вече наистина няма за къде и за кога.

Редактирано от jjewel на 20.05.14 17:35.