Ти си поредния "освободен пич", който не е нито освободен, а още по-малко пич и който вади отделни изречения от цялостния текст, който съм изписала и от контекста му и ми задава неадекватни въпроси, чиито отговори се намират в самия текст, ако можеха да четат и схващат не фрагментирано, а цялостно, какво е написано.

Ако имаш някакво мнение върху изложения казус, отправи си го към авторката на темата. На мен няма нужда да пишеш всички тези неща. Няма нужда да ми оспорваш личното мнение и да ми казваш, какво трябвало или не трябвало било да се прави в тази ситуация.

Да, абсолютно сериозно смятам, че е време авторката на темата, да излезе от обсега на семейството си и да помисли за себе си. Двете жени, щом са инвалиди с първа група инвалидност, но без право на чужда помощ, би следвало да могат да се оправят и сами. В никакъв случай не е задължително сестрата и дъщерята да се грижи неотлъчно за тях, лишавайки се от личен живот. Могат да обединят средствата си и да си плащат на жена да се грижи за домакинството им. Ако средствата им не са достатъчни, имат право да подадат заявление към социалната служба по местоживеене и да кандидатстват за социален или личен асистент, който ще се грижи за тях, ще им почиства дома, ще пере, глади, готви или ще им носят храна от социална кухня, ще ги разхожда, ще се занимава с деловите им проблеми и прочее и ще получава за това заплата и осигуровки по Националната Програма за лични/социални асистенти.

Но дори и да се наложи собствената им сестра и дъщеря да им бъде личен асистент, на нея освен, че й се заплаща по тази програма, ще има право да бъде отменяна от друг асистент за по 2 или повече часа на ден по договаряне.

Авторката трябва да излезе от този дом или най-малко да се освободи от опеката на майка си и сестра си и да има свой личен живот поне за известно време, докато подреди собствените си приоритети. Това е твърдото ми убеждение. Никакви съображения за болна майка и сестра не могат да отнемат правото на човек да има личен живот. Още повече, че така, както са разказани нещата, по всичко изглежда, че авторката е попаднала под особена форма на психическа зависимост от двете инвалиди. Не е непознато и рядко срещано явлението, при което инвалиди манипулират близките си и ги държат отговорни за собственото им здравословно състояние и ги карат да стават залог и жертва на психическата им неуравновесеност.

За да може човек в нейната ситуация да се грижи пълноценно за близките си - инвалиди, трябва самият той да е способен, да има пълноценен собствен личен живот, да може пълноценно да почива и да се развлича, да редува грижата за тях, с лично време и лични занимания. Отделно, че трябва да бъде самият той в добро физическо здраве и особено в психическо, за да поеме тежестта не само за собствения си живот, ами и за живота на още двама възрастни с явно тежки проблеми. Това няма, как да стане, ако има такива преживявания и чувства, които са описани.

Въпросът тук, поне според мен, е - кое е по-важно, моите усещания на недооценено дете или благополучието на майка и сестра.

Такъв въпрос въобще не стои и не може да стои. Няма никакво съмнение, че са много по-важни "моите усещания на недооценено дете",отколкото "благополучието на майка и сестра", щом като така ще ги сравняваш и по този начин ще поставяш въпроса.

Няма истинска майка, пък била тя и болна и в "залеза на живота си" (ах , колко сърцераздирателно казано), която да иска да зароби здравото си дете към себе си и цял живот да бъде обгрижвана, на всичко отгоре и заедно с другото й дете, да го лиши от личен живот и собствено семейство! Но има такава категория манипулиращи и обсебващи майки, които имат крайно себично и егоистично отношение към близките си и собствените си деца, че са готови цял живот да преувеличават болките и страданията си, само и само да задържат завинаги децата около себе си, предизвиквайки жал, чувство за вина и отговорност у здравия и затова, че е здрав да изкупва някаква своя вина с доживотна грижа. Всяка истинска майка, дори и най-болната, желае да види децата си щастливи, успешни и реализирани и със свое собствено семейство и деца!

Питай всяка нормална майка, да видим, какво ще ти каже. Дали има такава, която да иска да се овеси на ръцете на здравото си дете и да го лиши от личен живот, само и само тя да б ъде обгрижвана, заедно с другото й дете. При сестрите и братята нещата и мотивите са по-други. Но нормалните майки имат силен инстинкт за майчинство, който ги кара да пренебрегват собствените си интереси в интерес на децата им.

Това не означава, че здравите, прави и нормални деца, трябва да зарежат болните си родители и да не се грижат за тях. Но всяка грижа си има граница и не може да става в ущърб на собственото здраве - физическо и психическо и на правото на личен живот.

Всъщност отговорите на всичко, което ти е хрумнало да питаш и така да си овъртиш въпросите, че и сам да не знаеш, какво питаш, се съдържат в първият ми пост, така че, чети отново и дано ги откриеш.

Редактирано от eooa на 03.05.14 14:29.