Неприятно ми е, че се нахлузи неуместно в тази чужда тема, за да се хващаш за една реплика на еооа с едничката цел да насочиш вниманието към себе си, а после се оправдаваш с мен.

Въпросът за греха не е за този клуб, но споделеното от авторката си е напълно уместно и разбираемо. При това, доколкото определена житейска ситуация и създава продължителен дискомфорт, а тя търси помощ в анализирането на причините, темата си е на мястото именно тук. Твоите антирелигиозни и житейски възгледи нямат нищо общо.

В случая, имаме сериозна и често срещана родителска грешка - при проблемно дете в семейството задължение на родителя е да се справя с проблемите му, и то по начин, който минимално ощетява другите деца. Майката на авторката не е съумяла да положи равностойни грижи за двете си деца, нещо повече - натоварила е едното с отговорност за другото, която е била нейно задължение. Ощетеното дете има право да оцени безпристрастно грешките на родителя си, дори има право да се почувства обидено и неоценено, но поради погрешни родителски внушения се чувства виновно за това. И, съответно, се настройва срещу родителя, който буквално го е изнудвал емоционално за собствено удобство. Обаче, традиционното възпитание ни набива в главите, че към майките и бащите си трябва да изпитваме само безгранична любов и благодарност. Ей го вътрешния конфликт в човек, който реално е експлоатиран, но формално трябва да бъде благодарен и опрощаващ за това.
Баш за психоанализа си е темата, при това, аз зададох няколко логични въпроса на авторката, за да поогледа положението си отстрани и да пробва безпристрастна, доколкото е възможно, оценка на ситуацията. А еооа доста подробно е доразвила темата с уместни съвети.

Ти, с твоите претенции и дявол знае от къв зор опити за заяждания, просто не си уместен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите