|
Здравей!
Ето това е един много разпространен проблем, който обаче често се премълчава, неглижира или ако се говори за него, той обикновено се изкривява и деформира. В резултат, малко са тези хора, които успяват да разрешат този проблем така, че да постигнат траен вътрешен мир и яснота по въпроса за прошката.
Да не простиш на майка си, наистина е грях. Както е и грах, родител, който е пренебрегвал, ощетявал, наранявал децата си. От друга страна, ако човек не е вярващ християнин, за какъв грях може да се говори тук? Грехът е религиозно понятие и религиозна категория. Невярващите или неизповядващите християнска религия не страдат от греха на непростителността, а от собствената си неспокойна съвест, ако изобщо имат такава или от смътното суеверие, че ако не простят на собствените си родители, ще бъдат наказани по някакъв начин от съдбата, примерно...
Така че, добре е да си изясниш за себе си, дали въпросът за непростителността към майка си те измъчва от християнско чувство за вина или или просто чувстваш, че е грехота да изпитваш такива чувства към майка си и сестра си.
Така или иначе и в двата случая, независимо дали си вярваща или не, непростителността ще ти създава проблеми. Ще ти липсва психически конфорт, ще се чувстваш безсилна да се справяш с ежедневните си проблеми, чувството на вина ще ти пречи да вземаш верните решения за ежедневието си. След време, ще се изтощиш от неразрешените си вътрешни конфликти, много е възможно да развиеш депресивни състояния и всичко това да се отрази на цялостната структура на личностното ти функциониране.
При всички случаи истинската прошка би ти донесла облекчение, но не защото е грешно да не простиш или защото трябва да се прощава, а защото ще разрешиш вътрешното си противоречие и ще постигнеш относителен вътрешен мир.
Само че, тук има една тънкост. В повечето случаи, хората не са достатъчно зрели, за да простят истински грешките на родителите си и близките си просто така, от само себе си, от добро сърце или защото така е правилно. Каквито и външни декларации за прошка човек да дава, ако той чувства, че вътрешно не е простил на близките си, той няма да постигне вътрешен мир и спокойствие и няма да живее в съгласие в себе си.
Да простиш на родителите си, на близките си, обикновено изисква много голяма зрялост, която много хора, да не кажа повечето, не постигат през по-голямата част от живота си, дори и в зрелостта си в напреднала възраст. Която непростителност, цял живот подкопава и дискредитира усилията им, без да бъде дори разпозната като първопричина за множеството им неудачи в личния живот.
Работата е там, че в непростителността се съдържа взривоопасен резервоар от негатвини чувства като гняв, яд, отмъстителност, озлобление, жлъч с голям енергиен заряд и цялата налична психическа енегрия се ориентира към контрола на този заряд, като спирачен клапан. Когато силата им стане неудържима, контролът отслабва и клапанът почва да изпуска и тези емоции се изливат произволно и неконтролируемо обикновено не там и не срещу, когото трябва и не по адекватен начин.
Затова, преди човек да се заеме с прошката, което не е един еднократен акт, а понякога продължителен процес, да намери начин да освободи тези бушуващи негативни емоции и чувства, да разреди напрежението. Затова могат да помогнат всякакви действия като, например - ритуално писане на писмо, в което човек изказва всичко, което чувства, отправя всички обвинения към родителя - майката в случая, разказва всички случаи, в които е бил нараняван, пренебрегнат и после изгаря писмото. А може и да го изпрати или прочете на глас в или без присъствието на адресата.
Може да запише на диск или на видео, собствените си обвинения и да ги прослуша, след което да изтрие записа и всичко друго, което човек се сети и което би му донесло облегчение.
След това, обаче, задължително трябва да се опита съзнателно и целенасочено да помисли по следните въпроси: Какво детство е имал собственият му родител? Какви са били родителите на неговита родител - майка или баща? Дали те не са го пренебрегвали по същия начин, дали той не е бил обиждан и нараняван като дете на свой ред от собствените си родители и какви модели на поведение е усвоил? Дали има капацитета - морален, психически, интелектуален - да бъде зрял родител - защото много често децата се оказват по-зрели от родителите си в един или повече от тези 3 плана - морален, психически и интелектуален. В такъв случай, как е възможно да искаш твоят родител да бъде отговорен и зрял повече от теб или дори, колкото теб, след като той априори по рождение не е способен на това, няма твоят капацитет. Може да ти се струва несправедливо или кощунствено, но може майка ти да просто да е по-слабо интелигентна, съобразителна и незряла от теб като личност. Може просто нейните родители и нейният живот да не са я научили на това или просто тя да няма капацитет да схване цялата сложност на всички тези отношения...
Във всеки случай е много отрезвяващо и облегчаващо, човек да си представи собствения родител като малко беззащитно дете, което е по същия начин наранявано, пренебрегвано и което е нямало друг изход, освен да развие някакъв изкривен защитен механизъм, за да се справи с тегобите на живота...
Такава една представа би смегчила сърцето ти, би го изпълнила с болка, състрадание и съчувствие към родителя и би била подходящата основа за последващата прошка.
Следващата стъпка, която е необходима, това е "освобождаване от контрола", който родителят или ситуацията е наложил върху детето си, т.е. майка ти върху теб. В твоя случай е необходимо сериозно да помислиш за излизане от дома и отдалечаване от семейството си поне за известно време. Може в началото тази идея да ти се стори ужасна и невъзможна, но това е крайно необходимо да се направи в интерес и на трите ви. Ти трябва да проявиш твърдост и да ги "изоставиш". Защото чувството за свръхотговорност в момента ти пречи да погледнеш на себе си и на ситуацията от дистанция, да разсъждаваш обективно и рационално и да вземаш адекватни решения. Ако ти си стълбът в семейството, както казваш в момента и самата ти не се чувстваш добре в тази ситуация и не се отдалечиш, за да я излекуваш, лекувайки себе си, то значи да срежеш клона, на който седите и трите.
В момента си мислиш, че те са в такова здравословно състояние, че няма да могат да се справят без теб. Обаче, не познаваш и не си даваш сметка за съпротивителните сили, резерви и възможности, които човек мобилизира, когато се види принуден да се погрижи сам за себе си. В края на краищата, време е, те да потърсят тези резерви за справяне със ситиацията и без теб. Така хем ще разберат, че могат и сами да се спрявят, хем ще осъзнаят твоето значение за тях и какво са загубили. Задай си въпросът, какво биха правили без теб? Едва ли щяха да умрат... Следователно винаги има повече от един изход и повече от една възможност!
А ти ще си дадеш време и възможност, да преогранизираш собствените си приоритети и живот, да се съвземеш и да им простиш. След време ще възстановиш нормална връзка и грижа чрез кратки посещения, свързани с някакви конкретни неща, които можеш да направиш за тях. Тогава би следвало да се държиш спокойно, уверено, доброжелателно и с обич към тях, но в никакъв случай да не се поддаваш на манипулации и провокации и да даваш от себе си повече, отколкото получаваш и си преценила, че ще е полезно за всички ви. Защото им правиш и на тях и на себе си лоша услуга, като се отричаш от личен живот, заради тях. Така прошката ще дойде неусетно и непринудено, а ти ще я разпозпознаеш, по лекотата, която че почувстваш в душата и сърцето си.
Редактирано от eooa на 02.05.14 15:00.
|
Re: Грях ли е ? [re: tuk_tuk-115804]
