|
Не. Но ще ти кажа по метода на Импулс как се получи.
Пушех от към 16 годишна, демек - много време. Доставяше ми удоволствие - класиките - след храна, с кафе, след секс, след сладко. В тежките периоди - към 2е кутии, в ежедневните - 1. Случи се така, че направих една пневмония и полежах в болница. Кофти ми беше, не съм се сещала, а и много време отне лечението. После - спомням си - една люта зима беше, нито ми се излизаше от къщи, нито ми беше до тютюн, че дълго време се възстановявах.
По едно време, докато се усетя - бяха минали 2е седмици без цигари. Викам си..брех, да му се не види, можело значи. Реших да пробвам без. Но без да се насилвам.
Това беше концепцията.
Ако ми се допуши, бях решила, че ще си запаля. Оказа се, че храната има по - друг вкус, на бар може и без пепелник, на диско - също. Малко по малко си мина време, а аз направо забравих какво беши тва. По едно време ми се допуши. Накаква дупка не, ами къмту яма зейна. Оооо, викам си - няма да се насилвам - давай юруш на маслините. Че като ми се вгади след има - няма 3 години..да не ти разправям. Просто загубиха очарованието си. Но и не съм живяла с идеята, че видиш ли е задължително, че ще ги намалям, че никога няма да запаля, че видите ли жалките тютюнджии как ми пречат и пр.. Просто организмът е забравил.
Чат - пат си правя щуротии, с приятелки, ако се съберем на кудкудякане и прекалим с напитките, но истината е - че не ми е кеф, не се сещам да запаля сама, не ми липсва, не пуша у дома. Та така.
Не съм ползвала никога препарати, хапове, лепенки, дъвки.
Ако ми се допуши - пак ще пуша, обаче. Според мен, идеята за ограничението още повече раздразва мозъка на зависимите.
|
Re: Метод на Алън Кар [re: osvoboden pich]
