Да, тази завист. Емил Димитров имаше една песен, именно за завистта...
Да си призная честно, и аз съм изпитвал завист към някого, но по-скоро не е била със злоба. Например, за това, че този "някой"е по-добър от мен за нещо определено или е с по-хубаво лице или тяло и т.н. В много случаи това ми е давало мотивация, лично аз да се променя и се боря, да докажа, че бих направил повече (дори бих изпреварил този, на когото съм завиждал). Нещо като състезание. При жените го има това, особено при приятелките. Коя е по-красива? Коя е по-желана? Коя е ухажвана повече? и т.н. При всеки човек, е имало моменти на някаква завист. Понякога е добре да имаш смелостта и да не прощаваш завистта, и то на най-добрия си приятел. Обикновено, за съжаление, от там идва тя... Дори понякога забелязвам, че завист, злоба, омраза... има и при 4-5 годишните деца, а уж те били най-невинни и добри същества?! Относно пренебрежението, мисля, че много хора са описали в отговорите си становища, които и аз споделям.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите