|
Знам, че според Жан Пиаже един френски психолог, свойство на интелекта е да влиза в равновесие в средата, която го заобикаля. Така той стига до становището, че например едно дете проявява това свойство на интелект именно в случаите, когато успее да се съобрази със заобикалящата го среда. Така, че то макар и още бебе проявява интелект не, като хленчи или плаче или се хихика, а когато успее само да се уравновеси в изменящата се среда. Разбира се става въпрос за дете до 3 годишна възраст.
А пък Виготски-един друг руски психолог, стига до заключението, че има разлика между човек, който учи и който не учи. И тя се крие в това, че един човек, който учи, набира знания без опит после, като навлезе в съответната среда за кратко време си пробива път в практиката. За разлика от него-този, който не е учил трябва едва ли не да мине по пътя на опит-грешка и едва тогава да увладее практиката. Така излиза, че който учи макар и без опит после той прогресира сто пъти по-бързо от този, който не е учил.
Въпросът ми е, спохождали ли са Ви се такива моменти да забележите дете, което проявява интелект? В какъв случай и в какъв аспект сте срещнали тази негова проява? Защото Жан Пиаже не дава никакви примери, а неговите основания са само теоретични. За това ми е интересно да разбера от Вашите наблюдения дали сте срещали основание за неговите схващания по същество при случайния Ви допир с някое дете.
И другото нещо на Вас случвало ли Ви се е да трупате знания без опит и после изведнъж да сравните резултатите от Вашата практика за разлика от човек, който не се е развивал теоретично в същата насока. Имате ли подобни случки в живота? Ако искате давайте примери или реални ситуации от живота в такъв аспект, когато сте успявали само с теоретичните си знания без никакъв опит да изгреете и да се наложите по такъв начин.
|
Образование и интелигентност
