Честно казано до преди малко ми се искаше да продължа. Радваше ме фактът, че в темата ми няма празен чат. Спазен е дори принципа за разделно изхвърляне на отпадъците, в случая на душевните такива, които все пак са свързани по някакъв начин с нея.

Наистина имах какво още да споделям, дори от снощи. Стигнах до някои прозрения, които винаги са били под носа ми.

Наистина получих и съвети, които приех и, някои от които са по-лесно и бързо приложими приложих на момента. Нямаше очаквания ефект, но все пак бяха нови идеи и пробвах.

Извлякох ползи от темата, повярвайте ми!

Но млякото наистина завря и изкипя от тенджерата.

Не искам да бъда провокатор на излишно, не малко напрежение, за мен и останалите в клуба.

Освен това дори и тези, които много искаха да ми помогнат и това си личи, наистина трудно могат да вникнат в цялата картина през страниците на клуба. Един цял съзнателен живот не се разказва толкова бързо и лесно. Обемно е. А и вероятно ще има и неща, които Егото ми ще ме спре да споделя. Следователно, дори при най-добро желание, ще бъде безкрайно трудно да се дадат точните съвети.

Знам, че всяка такава тема има трагичен край. Пуснах я въпреки всичко. Не съжалявам.

Безкрайно благодаря за подкрепата ви и желанието ви да ми помогнете! Включително и за опитите ви да препънете Лира в унищожителния й порив. Тя се самонави и зацикли, повтаряйки едно и също и все по-злостно. Не познавах това й лице. Вярвам на Алиса за навика на Лира да изтрещява, проектирайки свои силни изживявания. Виждам го вече. До някъде е нормално да е така. Само до някъде.

На никого не се сърдя, освен на нея!!! Не съм готова да й простя, но съм наясно, че ще трябва да го направя след време.

След това обобщение моля Дарки да заключи темата!

Редактирано от Ekna на 23.01.14 12:32.