фактът, че някой играе покер сам по себе си е незначителен.

Да, обаче преди почти 18 г. беше се хлъзнал доста яко и честно казано малко се притеснявам, когато зацикли на подобна вълна. Тогава аз бях тази, заради която си стъпи на краката.

Ти наистина ли мислиш, че той ходи да играе покер и се прибира по нощите само, за да те дразни?

Аа, не, изобщо. Ходи, защото му доставя удоволствие, разтоварва го. Моето дразнене е страничен ефект, с който той не се съобразява. Защото пък на него не му изнася.

Ама аз му разбирам приоритетите, обаче не ми изнасяяя. Приоритетът му е да се забавлява, да общува и да разтоварва. Казва си, че след като си е дал г..а под наем и се дрънди по пътищата ще си харчи, както и колкото на него му харесва. Прекарва много време сам в камиона. Липсва му социалния контакт. Но като си дойде всеки е на работа и по семейни ангажименти, а той няма такива (в смисъл деца).

Виж, ние сме много различни. Понякога направо се чудя как оцелява връзката ни толкова години. Аз съм отговорна, разумна, леко творческа натура, обичам и планинските разходки и всякакви културно масови мероприятия, а той обича софрата и покера. Книгите, които харесваме са различни. Приоритетите ни са различни. Много малко са нещата, които можем да правим заедно без единия да се отегчи.

Най-правилно е да се приемаме каквито сме, както го правим години наред. Обаче, айде де, човеците сме така - често се проявяваме с егоистичните си подбуди. И тогава се явява конфликтът на интереси, ето ти проблем. Но една такава дълга връзка не може да просъществува без компромисите. Единият мъничко отстъпи, после другия. Сега на мен ми се иска да не се стига до задълбаване на зависимостите - това е, от което ме е страх. Прав си, насила няма как да стане. Трябва да го убедя по някакъв начин. Е, как да стане, хах