Значи добре разбираш.
Не че не са ми минавали подобни мисли. Но като поотмине емоцията и нещата си остават каквито са. А с времето става все по-трудно. Изобщо не мога да си представя друг живот, друг дом, да търся и опознавам друг мъж и той да липсва... То си е слабост, зависимост някаква. Понякога се питам дали не се самозаблуждавам, че още има любов.

Макар да си въобразявам, че проблемите със здравето не са пречка, но наистина все пак усложняват нещата.

Радвам се, че при теб така добре са се развили! Имала си силата и смелостта да го направиш. Питам се дали точно това не ми е достигнало на мен...