Въздържала си се от епитета, но какъвто и да е сигурно си го заслужава...

Благодаря ти за статията, ще я прочета.

Да, обикновено съм била по-силната, по-дейната, по-рационалната и водещата. С годините поотпуснах юздите, донякъде защото се поизморих, до някъде защото дораснах до понятието лична свобода и пространство. Абсолютно си права за стабилността!

Опасявам се, че склоняването му за терапия е кауза - пердута, ама какво ми пречи да пробвам. Трябва да преодолея първо вярването си, че няма да се навие. Аз вярвам, че може да повлияе, абсолютно го вярвам, стига да го закарам до там.

Да, и вторият вариант ми е ясен. Даже е за предпочитане. Но понякога така се люшкам между крайностите... Като го няма ми липсва ужасно и аз на него. Като си дойде пак ... неудовлетворена. Вечно с желание да ми е по-уютно в душата и вечно на другия полюс.