|
Да, щастието е лично усещане, трябва да го търсим из себе си, предимно. Не в обстоятелства, още по - малко, измерени по нечий чужд аршин. Защото има трудни моменти, но човек се чувства идеално, борейки се, има и моменти на задоволство и покой, но в тях понякога има празнини. Просто трябва да му даваме възможност да си пробива път сред другите усещания.
Не съм се замисляла конкретно за смисъла, мащабно - концептуално. Мисля си на дребно - за смислите на ежедневните ми случки, седмичните ми борби, месечните ми ангажименти, дори не обмислям годишните прогнози, загубена кауза съм за всички агенти на пенсионните фондове. Не правя някакви мнооого дългосрочни планове, не лягам и ставам с хронометъра. Както и каквото дойде, на момента, често импровизирам.
Смисълът е пътя. Как го вървиш, кой те придружава, какво изпитваш, доколко си себе си, чувстваш ли се свободен и добре, усмихваш ли се вечер преди да заспиш. Това е. Може би, ако човек знаеше кога ще приключи разходката, тогава щеше да подложи на анализ и внимателно тълкуване всичко, което прави. За добро или лошо - не знаем.
|