Смисълът, смисълът... понякога се губи, понякога се видоизменя според изживяното по пътя ни. Понякога целият свят се изпълва със смисъл само чрез тихото съзерцание на късче от природата.

Смисълът на моя живот не е същия като смисъла на Живота по принцип. СМисъл и ЗаМисъл също са различни понятия, макар да имат един и същи корен, сМисълът на който, от своя страна е крайно субективно понятие.

Основният лайт мотив на темата напомня на темата ми "Кой съм аз?"

Но, първо, какво е, всъщност, животът?

Раждаме се за да умрем. Животът е това, което ни се случва между тези две значими събития. Някои живеят само за да умрат - старателно се подготвят през целия си житейски път, внимават да не съгрешат, стремят се към Бог и Рая. Смисълът на живота за тях е да се подготвят за Рая.

Други пилеят времето си, сякаш то е обикновена игра на покер.

Трети идват за да изпълнят някоя своя мисия - да направят велико откритие, да напишат книга, която ще се чете векове.

Но дали всички те, откривайки или смътно долавяйки Смисъла, са били щастливи...?! Въпреки, че мнозина от тях са живели в дълбоко духовни времена, времена на подем на философия, на творчество, на религия....



Животът скрит е в дребните неща-
в жест най - обикновен, ала човешки,
в любима песен, слушана в нощта
в човек, умеещ да прощава грешки.

В усмивката на влюбени очи,
която търсиш твоя ден да сгрее.
В забравата на смелите мечти,
когато правиш опит за летене.

В стремежа да запазиш своя дух
свободен в несвободното ни време,
да не виниш за всичко някой друг
да не превръщаш обичта във бреме.

Във ручеите топли на кръвта,
в сълзите непринудено родени-
най-истински са дребните неща
и те остават спомени след време.

Д. Дамянов