Моят син играеше на много видове игри, но любимата му игра е ФИФА. Там играе или като играч, или е менажер. Играеше футбол, което си е нещо обичайно тук(в Англия). Навреме се усети и разбра за това как се става известен футболист и се отказа. Един ден ми каза: 'Говорих с мои приятели и разбрах, че да станеш известен футболист не е никак лесно, защото има и известна доза късмет, тоест трябва още като малък да те види добър менажер и вземе в голям отбор. Ето защо може би много на брой талантливи деца никога не стават известни футболисти'. Отговорих му че това е вярно, защото той даже ми каза, че неговите приятели са хитри и ходят да играят на места, където отборите пускат техни съгледвачи да търсят млади таланти. Това всъщност е много добър пазарен подход, защото като се върне назад историята се оказва, че дори Елвис Престли е използувал подобен трик преди да стане известен, тоест ходел е да прави свои любителски звукозаписи в студио, където собственикът е имал големи връзки в обществото и е имал потенциал да направи някого известен. Имало е и други студиа, но той е ходел непрекъснато само на едно място. Това го казва секретарката, която е водила на отчет хората, правили записи там.
А конкретно за Вашия син трябва да не купувате никакви игри и да го оставите, ако може като моя син да си ги купи сам, ако не - няма да играе. Затова Ви писах, че на мене и жената ни беше трудно да го убедим да се откаже - игрите ги купуваше той. Жена ми в даден момент щеше да полудее от уплаха, че синът ни ще си пропилее напразно живота и няма да влезе в университет.