Между другото майка ми предусещаше смъртта лека й пръст...

Всеки ден ставах в 4:30 - следваше баня, после будех майка ми и я къпех, смяна на чаршафи, перални това ми ти, онова ми ти, пиене на кафе и т.н. тривиалности и тръгвах за работа - като й приготвях ядене за през деня...

Последният й ден ме помоли да не ходя на работа и да остана с нея, а пък се беше залежала от два дни... естествено съобразих се - звъннах на брат си и му казах, че няма да ходя на работа този ден защото така и така... Към 9:30 майка ми почина в ръцете ми. Купон, купон - ама в момента се стичат сълзи от очите ми. Какво да се прави - пуста рачешка богата емоционалност. Ще й се отдам...