|
За родителски срещи-не, не мога-май трябва да ходя на психотерапевт за да си излекувам комплекса от род. срещи...не съм социален човек, тези там ме подтискат.
Оттук насетне ще ходиш по родителски срещи и хоро ще играеш! Освен това, като искаш, можеш да правиш добро впечатление да контактуваш приятно и с родители, и с учители. Лекувай се, самохипнотизирай се, както щеш се подготвяй, обаче заради детето си длъжна да се запознаеш и да направиш добро впечатление на другите родители. Хич не си въобразявай, че децата не коментират съучениците си в къщи и че родителите, особено мамите, ще си мръднат пръста да им стягат юздите заради някоя си анонимна съученичка! Виж, за детето на онази приятна жена Лира, може и да посдърпат уши.
Засега си дръж ръчичките далеч от телефона и никакъв звън на класната, докато сама те потърси. Ако не го направи, ще стискаш до януари и ще намериш начин след първите учебни дни да се срещнеш с нея лично и в училището.
За Маринка всички са ти го казали - трябва и среда по нейн избор и приятелства. Като ги няма в класа, прави, струвай, но я подкокоросай към някакво групово извънкласно занимание. В настоящото ни местживеене, когато нашият вече се чувстваше твърде голям, за да си играе с децата от квартала и се заби с часове в скайпа, а в гимназията нещо не можеше да си намери приятели, го записахме в театралната група на младежкия дом. То бяха кандърми, докато се накани, но безцеремонно го изритахме сам да отиде и сам да се запише. Падна си на дупЕто от кеф от първия ден, сега ходи 2 пъти седмично, репетират там, правят се на маймуни, той доволен, че със себеподобни. И в гимназията ходи на някакъв пленер по рисуване, там пък се сдуши с настоящите си приятелки и още един-двама отнесени като него и вече сме рахат.
Няма да оставяш Маринка да се темерути вечно сама с вас между 4 стени и да си общува само с монитора, че ща шамаря!
|